ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1021
С., 22 . юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 205 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Благоевградския окръжен съд от 15.06.2010 г. по гр.д. № 266/2010, с което е потвърдено решението на Благоевградския районен съд от 10.12.2009 г. по гр.д. № 881/2005, с което са отхвърлени предявените искове за унищожаване на завещания по чл. 43, ал.1, б. “а” ЗН.
Недоволен от решението е касаторът С. К. Д., представлявана от адв. Сн. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди показанията на всички свидетели и заключенията на вещите лица, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че макар и да е бил в напреднала възраст с прояви на тревожност и раздразнителност, на свръхценностни интерпретации и депресивни състояния, към момента на извършване на завещанието наследодателят е бил ориентиран за време и място, могъл е да разбира свойството и значението на действията си и волево да ги контролира.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е задължен да обсъди всички доказателства по делото, в т.ч. показанията на всички свидетели, като при тяхното обсъждане вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. С оглед на това съдът преценява на показанията на кои свидетели да се довери, и на кои да не се довери. Съдът е съобразил и установената съдебна практика, че не е обвързан от заключенията на вещите лица и е длъжен да ги обсъди по вътрешно убеждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 15.06.2010 г. по гр.д. № 266/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.