1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1021
[населено място], 30.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1046/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [община] срещу решение № 523 от 10.12.2013г., постановено по гр.дело № 307/2013г. на Софийски окръжен съд, г.о. ІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 185 от 21.11.2012г. по гр.дело № 361/2012г. на Районен съд – [населено място]. Жалбоподателят [община] баня счита обжалваното решение за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, основание за касационно обжалване по чл.281, т.3, предложение първо от ГПК. В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК формулира материалноправни въпроси: съществува ли ненадлежно изпълнение при реализацията на задължение по договор №4 от 15.01.2010г. за изработване на опорен план и задание за изработване на ОУП на [община] баня от страна на изпълнителя [фирма]. Ако отговорът е положителен следва ли да се провери какво изпълнителят е изпълнил по договора за изпълнение, както и какви са правата на поръчващия в този случай. Като допълнителен критерий се сочат решения от 10.11.2011г. на СГС – административно отделение, решение №160 от 1.08.2013г. на ОС [населено място], Решение №17 от 14.01.2011г. на ОС –гр. П.. По втория материалноправен въпрос: налице ли действително и окончателно предаване на работата от страна на изпълнителя, касаторът се позовава на решение № 1661/1999г. на ВКС, V гр. о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище. Съгласно чл.226, ал.1 ГПК, делото следва своя ход между първоначалните страни, поради което подадения от [фирма] отговор на касационната жалба като цесионер по договор за цесия от 14.12.2013г., не се обсъжда.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съдът е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.226 ЗЗД за признаване за установено по отношение на [община] баня, че дължи по договор за услуга №4 от 15.01.2010г. сумата от 20 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и 1331.17 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 8.04.2011г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Пернишкият районен съд е уважил иска, така както е предявен.
За да потвърди обжалвания резултат Софийският окръжен съд е приел за доказано, че в предвидения в договора срок изпълнителят – ищцовото дружество е предал на възложителя с протокол от 15.03.2010г. предмета на договора за услуга №4/15.01.2010г. изработването на опорен план и задание за изработването на общ устройствен план на [община] баня / т.1 от договора/. По спорния по делото въпрос за приемане на работата съдът се е позовал на протоколи от 15.03.2010г. и от 22.03.2010г., че предадените от [фирма] опорен план и задание за О. на [община] баня са приети без забележки, без да са констатирани непълноти или грешки при извършване на услугата. Съдът е приел за неоснователно възражението на въззивника, че изпълнителят не е представил окончателен доклад за работата, като част от възложеното по договора, като се е позовал на договора и липсата на клауза възложената работа да се приема на етапи. Съдът се е позовал на фактура №[ЕГН]/7.04.2011г. за сумата от 42 000 лв. с ДДС, осчетоводена в О. като реализирана търговска сделка по договора и в посочения от ищеца размер, и на извършено по нея частично плащане за сумата от 20 000 лв., като извънсъдебно признание за дължимост на вземането на ищеца. При обобщаване на извършените от изпълнителя действия, съдът е приел, че е налице приемане на работата съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая, така формулираните материалноправни въпроси са обусловени от установените от съда факти, а съгласно ТР №1/2010г. материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За изпълнението на възложената с договора работа и нейното приемане въззивният съд е изложил подробни съображения след обсъждане на доказателствата по делото и съотнасянето им към приложимия закон / чл.264 и чл.266, ал.1 ЗЗД/.
Независимо, че поставените въпроси не обосновават общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решението от 10.11.2011г. по гр.дело №7222/2011г. на СГС няма данни да е влязло в сила. Решение №17 по гр.дело № 1092/2010г. на Плевенския окръжен съд и решение №160 по гр.дело № 203/2003г., с което е отхвърлен искът по чл.422 ГПК във връзка с чл.266 ЗЗД е постановено при различни факти, т.е. различния резултат по отделните дела се дължи на разлика в фактите.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №523/10.12.2013г., постановено по в.гр.дело № 307/2013 г. на Софийския окръжен съд, г.о. трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: