О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1021
София, 31.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7490 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. И. Т. и Т. И. Т. срещу въззивно решение № 369/13.07.2013 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 195/2013 г.
Излагат доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. И. Т. и съпругата му Т. И. Т., действащи чрез адв. И. Л. от АК – Велико Т., предявили против [фирма] Велико Т., представлявано от управителя Д. И. Д. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот. акт № 1305/2005 г. на нотариус Т. Б., като привиден, прикриващ апорт от съдружника В. Т. в търговското дружество – ответник; иск за обявяване нищожността на прикрития договор, поради неспазена форма и евентуално, при валидност на прикритият апорт, разваляне на сделката поради неизпълнение от страна на ответника.
Въззивно решение № 369/13.07.2013 г. на Великотърновския окръжен съд, по гр.д. № 195/2013 г., е постановено по реда на чл. 294 ГПК, като всички искове са отхвърлени.
В изложението към касационната жалба се съдържа оплакване за допуснато от въззивния съд противоречие с материалния закон и нарушение на процесуално правилно – чл. 154, ал. 1 ГПК. Оплакванията са за неправилност и, по своя характер, касационни доводи по чл. 281 ГПК, които не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Същото се отнася и до твърдението, че заключението на въззивния съд, в обжалваното решение, че протоколът на съдружниците на търговското дружество, не е начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 1 ГПК, противоречало на практиката на съдилищата. Независимо от това, следва да се посочи, че е без значение дали документът съставлява начало на писмено доказателство с оглед крайния резултат по спора и предвид поставените в изложението въпроси – подобен документ е само индиция за твърдяната симулация и дава право да се допуснат гласни доказателства за установяването й, но не удовлетворява изискванията за пълно главно доказване. Безспорно, при предявен иск за установяване симулация на сделка, ищецът е този който носи тежестта да установи фактите, доказващи твърдяната симулация – пълна или относителна, съответно съдържанието на прикритата сделка, когато се твърди привидност (относителна симулация). Неплащането на цената, само по себе си, не води до нищожност на договор за покупко-продажба, а и в случая, твърдението е, че покупко-продажбата е нищожна, поради това, че е привидна, а неплащането на цена е индиция за симулативност на клаузата за продажба.
В изложението е поставен и процесуалноправният въпрос за тежестта на доказване на отрицателни факти, като се поддържа, че във въззивното решение неправилно на ищеца е възложено да установи твърдението за симулативност на договора за покупко-продажба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. От представените към изложението копия от съдебни актове, единствено в решение № 349/2010 г. на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 1584/2009 г. е дадено разрешение на въпроса за разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, изхождайки от това дали доказателственият факт е положителен или отрицателен. Прието е, че не страната, която твърди и черпи права от отрицатален факт трябва да го докаже, а оспорващата отрицателния факт, трябва да установи пълно и главно своето твърдение (по иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за твърдението на работника, че е останал без работа след уволнението).
Във връзка с именно това разрешение, прието в цитирания съдебен акт, е образувано и тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС. С Тълкувателно решение № 6/2013 г. от 15 юли 2014 г. ОСГК ВКС, прие, че няма отклонение от правилото на чл. 154 ГПК, че всяка страна установява фактите, на които основава своите искания и възражения, ако подлежащият на доказване факт е отрицателен. Изяснено е, че техниката на самото доказване на отрицателни фактически твърдения, е чрез съвкупност от положителни факти, които са основата за доказателствените изводи относно отрицателния факт.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 369/13.07.2013 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 195/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: