О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1021
С., 07.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3876/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. Й. П. от [населено място] и Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 3 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 377/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
П. Й. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 82 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 276/2013 на Ямболския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за разликата над уважения размер от 8000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.
Апелативна прокуратура, [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 82 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 276/2013 на Ямболския окръжен съд в частта му, с която е уважен предявеният от П. П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. размер на сумата 8000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване П. П. поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за определяне размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- П № 4/68 г. на П..
Прокуратура на Р България не е подала писмен отговор на касационната жалба.
В изложение за допускане на касационно обжалване Апелативна прокуратура, [населено място] поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за определяне размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- П № 4/68 г. на П., ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за наличие на причинна връзка между незаконно обвинение в извършване на престъпление, в случая когато производството е прекратено без на лицето да е повдигнато обвинение.
Ответникът по касационната жалба П. П. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Бургаски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е присъдено обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 З. за неимуществени вреди в размер на сумата 8 000 лв., и искът на П. за разликата до пълния претендиран размер от 60 000 лв. е отхвърлен. Изложил е съображения, че размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД следва да се определи по справедливост, като се съобразят конкретните данни по делото. Обсъдил е събраните по делото доказателства и въз основа на тях е извел извода, че с оглед характера и вида на обвинението по образуваното наказателно производство, което е за леко умишлено престъпление от общ характер, липсата на повдигнато обвинение, обстоятелството, че П. само веднъж е разпитан в качеството му на свидетел, ниската степен на упражнено процесуално въздействие върху него от една страна, но и продължителния период от повече от 10 години, през който е провеждано наказателното производство, сумата от 8000 лв. е справедливият размер, който ще репарира претърпяните морални вреди.
В изложенията на двете касационни жалби се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателите се позовават на задължителна съдебна практика. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановения съдебен акт на Бургаски апелативен съд не е в разрез със задължителната практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, което е приключило с оправдателна присъда. Изводът на съда във връзка с присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди е изграден при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД. Приетото от въззивния съд, че е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 З. когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, без да е повдигнато обвинение срещу него не е в противоречие със задължителната съдебна практика- постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че по двете касационни жалби не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 377/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: