ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1021
София, 4.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 821/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на п. против въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 17 от 04.03.2009 год. по гр. д. № 23/2009 год., с което е потвърдено решение № 48 от 05.12.2008 год. по гр. д. № 57/2008 год. на Ардинския районен съд, с което е отменена заповед № Л* от 09.06.2008 год. на М. на п. , с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Н. М. М., като незаконна и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – държавен съдебен изпълнител в Районен съд гр. К..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя се въпрос от процесуалноправно естество за родовата подсъдност на исковете, с които се оспорва заповед на М. на п. , като се поддържа, че по своята правна същност, заповедта за прекратява на трудово правоотношение съставлява акт, който съгласно чл. 132, ал. 2 пред. последно АПК подлежал на оспорване пред Върховния административен съд. Цитира се съдебна практика на Върховния административен съд. Поставени са и въпроси по приложението на чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 310, т. 1 ГПК, с твърдение, че разпоредбите са били нарушени от първоинстанционния съд. От материалноправно естество се поставя въпроса – при сключен срочен трудов договор, работникът или служителят може ли да се ползува от закрилата на чл. 333, ал. 5 КТ.
Ответницата Н. М. М. в писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстаницонно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и двата неоценяеми намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По поставения процесуалноправен въпрос за подведомствеността на иск, с който се оспорва заповед на М. на п. , с която е прекратено трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. Жалбоподателят поддържа, че спора следва да се разгледа от Върховния административен съд, тъй като е оспорен акт на министър. Позовава се на чл. 132, ал. 2 АПК и цитира съдебна практика на Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК визира само съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което цитираните съдебни актове на Върховния административен съд не могат да бъдат съобразени.
Виждането на решаващия съд, че спорът е подведомствен на гражданските съдилища и следва да се разгледа по правилата на ГПК е в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 357 КТ, определящ кои спорове са трудови във вр. с чл. 360 КТ, сочещ подведомствеността на трудовите спорове. Ищцата е изпълнявала длъжността държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. К., назначена на основание чл. чл. 68, т. 4 КТ – длъжност, която се заема с конкурс, за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. В Закона за съдебна власт (ЗСВ), глава дванадесета, е уреден статута на държавните съдебни изпълнители, които се назначават от М. на п. , след провеждане на конкурс. С обжалваната заповед трудовото правоотношение не е прекратено на някое от основанията, изчерпателно посочени в чл. 271 ЗСВ, а на основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. В Закона за съдебна власт няма процесуална норма, която да урежда съдебно оспорване по административен ред на заповедите за прекратяване на трудово правоотношение на държавните съдебни изпълнители, тези заповеди са изключени от обжалване и по чл. 128 АПК. Затова, по аргумент от разпоредбата на чл. 278 ЗСВ, приложими са разпоредбите на Кодекса на труда. Извън горното, следва да се има предвид, че при издаване на заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение, Министърът на п. не действа като административен орган на власт, и поради това заповедта не носи характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В посочения случай Министърът на п. действа в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ПЗР на КТ, спора по прекратяване на трудовото правоотношение носи характеристиките на трудов по чл. 357 КТ и е подведомствен на гражданските съдилища, като се разглежда по реда на ГПК – чл. 360, ал. 1 КТ.
Поставените въпроси по приложението на чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 310, ал. 1 ГПК от първоинстанционния съд нямат отношение към изводите на въззивния съд, относно основателността на предявените искове. След като въззивният съд не се е позовал на нередовно извършени от първоинстанционния съд съдопроизводствени действие или не е зачел редовно извършени такива действия, решението не е повлияно от приложението на посочените разпоредби при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.
Поставеният материалноправен въпрос прилага ли се закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ – бременност на уволненото лице, ако трудовия договор е срочен, няма отношение към извода на съда за незаконност на заповедта за уволнението на ищцата. Решаващите мотиви на съда, за да обяви незаконосъобразността на уволнението не почиват на нарушаване на посочената разпоредба, а на допуснатото от работодателя нарушаване на правило – датата на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното, фактическо съкращаване на щата. В заповедта от 21.04.2008 год. на М. на п. за намаляване броя на държавните съдебни изпълнители при районните съдилища, в това число и в Районен съд гр. К. с една бройка, изрично е посочено, че намалението на бройките влиза в сила, считано от 01.07.2008 год. Заповедта за прекратяване на трудовия договор с дата 08.06.2008 год. сочи, че трудовото правоотношение е прекратено преждевременно, преценено като основание за незаконност на уволнението.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие със трайната съдебна практика или при неточно прилагане на материалния закон, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 04.03.2009 год. по гр. д. № 23/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ