О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
София,12.08.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 217 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. К. К. и П. И. К., и двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. М. Б. Р. от АК-В., против въззивно решение № 1273 от 03.11.2010 г. по в.гр.д. № 1168/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1032 от 26.03.2010 г., постановено по гр.д. № 4272/2009 г. на Варненския районен съд, за уважаване на предявените в субективно съединение от Н. К. К. и П. И. К., срещу Ю. А. Димитрова от [населено място], искове с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, за заплащане на всеки от тях на сумата от по 4000 евро, представляваща двоен размер на даден от тях задатък по сключен с ответницата предварителен договор от 16.05.2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ лозе – овощна градина с площ от 750 кв.м., ведно с вилна постройка с площ от 35 кв.м., находящ се в [населено място], кв. Г., м. „Б.-юг”, парцел № 55. С обжалваното решение исковете са отхвърлени като неоснователни.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за присъждане на присъждане на задатък в двоен размер, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изведените от жалбоподателите процесуалноправни въпроси са:
– При наведени от страна на продавача по предварителен договор за покупко-продажба твърдения за обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му по прехвърляне на собствеността, чия е тежестта в процеса да установи тези обстоятелства. По този въпрос е представена задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 467 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 231/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 375 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 5080/2008 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 235 от 15.04.2010 г. по гр.д. № 673/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о.
– При установено неизпълнение на договорено задължение на продавача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, свързано с несключването на окончателен договор и прехвърляне на собствеността, в тежест на коя страна /продавача или купувача/ е да установи дали е налице виновно неизпълнение на задължението на продавача по договора. По този въпрос е цитирана задължителната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която е представена по предходния въпрос, както е посочена и представена практика на съдилищата, а именно: решение № 418 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 5833/2007 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 86 от 30.06.2008 г. по т.д. № 118/2008 г. на БАС, ТО.
Изведените от жалбоподателите материалноправни въпроси са:
– Какво е правното значение на отправено от длъжника до кредитора /по предварителен договор за покупко-продажба/ предложение за реално изпълнение на задълженията по договора – сключване на окончателен договор, ако страната – длъжник не може да изпълни реално задълженията си. По този въпрос е цитирана и представена съдебна практика, а именно: решение № 374 от 02.07.2008 г. по т.д. № 87/2008 г. на ВКС, ТК, І отд., решение № 1376 от 16.07.2009 г. по гр.д. № 835/09 г. ПОС, ГО и решение от 22.11.2004 г. по гр.д. № 682/2003 г. на ВТОС, ГК, за което липсват данни, че е влязло в сила.
– Длъжен ли е кредиторът да приеме реално изпълнение, след като вследствие на забавата на длъжника е загубил интерес, договорът е със срок. По този въпрос е цитирана и представена съдебна практика: решение от 05.11.2004 г. по гр.д. № 72/2004 г. на ВТАС, решение от 22.11.2004 г. по гр.д. № 682/2003 на ВТОС, ГК и Решение № 532 от 05.07.1996 г. по гр.д. № 47/96 г. на ІІ г.о. на ВКС.
– Налице ли е обективна невъзможност и отговаря ли неизпълнилата страна, ако е предвиждала пречките за неизпълнението си. По този въпрос е цитирана и представена съдебна практика – решение № 225 от 29.06.2009 г. по в.гр.д. № 257/2009 г. на ОС Стара Загора, гр. с-в.
– Какви са предпоставките за развалянето на договора по реда на чл. 87, ал. 2, пр. 2 ЗЗД като цитираната и представената съдебна практика по този въпрос е: решение № 532 от 06.07.1996 г. по гр.д. № 47/ 96 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 1792 от 06.10.1961 г. по гр.д. № 6771/61 г. на І г.о. на ВС и решение № 356 от 02.06.2009 г. по гр.д. № 5031/2007 г. на ВКС, ГК, І г.о.
Ответникът по касационната жалба Ю. А. Димитрова, не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата, както и по основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени оценяеми искове по чл. 93 ЗЗД, с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че несключването на окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот не се дължи на причина, за която отговаря ответницата обещател, а на независещи от страните причини. Изводът на съда е, че изправността на ответницата обещател изключва валидността на отказа от договора от страна на приемателите.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тя е задължителна. Посочената от касаторите съдебна практика е от категорията на задължителна практика на ВКС, а именно решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване. Изведените от тях въпроси от процесуалноправен характер не са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Въззивният съд не е разместил тежестта на доказване на конкретните твърдения на страните, а е обсъдил събрания доказателствен материал, като го е съпоставил с доводите на страните и е извършил собствена преценка на фактическите и правни обстоятелства по съществото на спора. По отношение на изведените материалноправни въпроси следва да се посочи, че същите не обуславят изхода на спора. Предмет на доказване е виновно неизправно поведение по предварителния договор за покупко-продажба от страна на ответницата обещател по него. Евентуалната неправилност на извода на съда, че такова поведение на ответницата не се установява, би било основание за касиране на решението като неправилно поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вън от това следва да се отбележи, че така както са формулирани въпросите от касаторите от материално и процесуално естество, същите представляват правни доводи за неправилност на решението, а не въпроси, свързани с тълкуване на конкретна правна норма като в случая изложението съдържа изцяло доводи за неправилност на решението при смесване на основанията по чл. 280, ал. 1 и чл. 281 ГПК и позоваване на факти и обстоятелства, останали недоказани по делото, без да е обосновано в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Поради това следва да се приеме, че не е налице релевираното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – наличието на въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос решаван противоречиво от съдилищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторите не са формулирали изрично въпросите от матералноправен или процесуално правен характер, по които съдът се е произнесъл, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а това основание е заявено бланкетно без обосновка. Твърдението за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по него би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Ако се приеме, че се релевира приложението на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, по тази норма има трайна, постоянна и непротиворечива съдебна практика, не са налице основания за изменението на тази практика, нито се нуждае от ново тълкуване, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1273 от 03.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1168/2010 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 54006 от 22.12.2010 г. на Н. К. К. и П. И. К., и двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: