О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
София, 18.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №228 по описа за 2012год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. П. Г. от [населено място], чрез назначения му по реда на чл.95 ГПК особен представител адв.М., срещу решение от 13.12.2011г., постановено по гр.д.№1958/2011г. на Бургаски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 20.09.2011г., постановено по гр.д.№2283/2011г. на Бургаски районен съд, е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.150 СК.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Р. Г. Г. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение след отмяна на осъдителното първоинстанционно решение е отхвърлен предявения от Г. П. Г. срещу сина му Р. Г. Г. иск с правно основание чл.150 ГПК за увеличаване на определената му по предходно дело издръжка в размер на 50лв. на 125лв. месечна издръжка.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Отделно, не е налице и твърдяното противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика и с ППВС №5/16.11.1970г., с които е прието, че издръжка може да се търси само от лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си и че при изменение на обстоятелствата, от които зависи размерът, присъдената издръжка може да бъде изменена. С въззивното решение тези въпроси не са решени по различен начин. Въззивният съд е изложил мотиви за нуждите на лицето, което получава издръжка – ищеца и на ответника – лицето, което дава издръжката, както и дали те са се изменили. Дали изводите на съда за нуждите на търсещия издръжка и на материалните възможности на даващия издръжката и дали те са се изменили, са правилни, са въпроси, по които касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако разглеждането й бъде допуснато на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на изводите на съда, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.12.2011г., постановено по гр.д.№1958/2011г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: