4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
София, 30.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1457 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община] дол, чрез кмета инж. К. С., приподписана от юрисконсулт Х. А., против въззивното решение без номер от 22 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 645 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2012 г., с което е отменено решение № 457 от 10 август 2012 г., постановено по гр.д. № 1256 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2012 г. и в место него е признато за незаконно уволнението на Л. Д. Е. от [населено място] дол, Е. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, и общината е осъдена да му заплати 6350,88 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 12 март – 12 септември 2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано, защото правоотношението между страните е породено още със сключването на трудов договор, а от длъжностната характеристика, подписана от ищеца на 10 май 2010 г. е видно, че изискваното образование е висше, специалност „екология и опазване на околната среда” и професионална квалификация „инженер еколог”, „инженер геолог” или „икономист”, като тази длъжностна характеристика е действала и при предходното уволнение на лицето с правно основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; възстановяването на предишната длъжност е само последица от влязлото в сила съдебно решение на окръжния съд в [населено място], с което е отменено като незаконно уволнението на ищеца, като в негово изпълнение ищецът е назначен на заеманата към момента на предходното уволнение длъжност, независимо, че не е притежавал образование и квалификация според длъжностната характеристика, действаща към момента на влизане в сила на съдебното решение; промяната в установените изисквания за образование и квалификация, настъпила преди възстановяването на ищеца на работа, е породила право в полза на работодателя да прекрати договора; съгласно длъжностната характеристика от 10 май 2010 г. поставя съответните изисквания за образование и квалификация, а ищецът притежава висше образование и квалификация „минен инженер технолог – минен инженер по разработване на полезни изкопаеми”; на лицето е връчена длъжностната характеристика на 16 януари 2012 г. при възстановяването му на длъжността, която е заемал и преди предходното уволнение; взето е и решение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца от общинския съвет на Б. дол; с исковата молба ищецът е представил копие от решението на окръжния съд по гр.д. № 9/2011 г., с което е бил възстановен на заеманата преди предходното уволнение длъжност, като в мотивите на приложеното решение изрично се сочи за установено от фактическа страна, че според първоначално връчената длъжностна характеристика от 2007 г. за заеманата длъжност не е била необходима конкретна специалност и професионална квалификация, а такива изисквания са въведени с връчената му впоследствие длъжностна характеристика, непосредствено преди да бъде извършено предходното уволнение; макар тези мотиви да не се ползват със сила на пресъдено нещо, в новото производство служат като доказателство, което е релевантно за разрешаването на спорното право. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба се сочи, че съдът следва да даде отговор на въпроса коя е длъжностната характеристика, която работодателят следва да представи като доказателство при уволнение на работник/служител по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при повторно уволнение на същото основание, при условие, че последно представената длъжностна характеристика е съществувала още при първото уволнение на работника/служителя. Представят се решение на ВКС от 2006 г. и две решения на районен съд, без отразяване, че са влезли в сила.
Ответникът Л. Д. Е. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че предмет на установяване в процеса е промяна в изискванията за заемане на длъжността и доколко ищецът отговаря на новите условия; за да се направи преценката, следва да се направи сравнение между действащата към момента на възникване на трудовото правоотношение длъжностна характеристика и тази, която е последваща – към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като липсата на необходимото образование и професионална квалификация следва да е настъпила след сключването на трудовия договор; в процеса е представена само длъжностна характеристика, която е действала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, и не е представена предходна такава, за да се установи какви са били изискванията за заемането на длъжността към момента на сключването на трудовия договор и дали е налице промяна, защото ако тези изисквания са били налице още при започването на работа от ищеца, то няма да е налице промяна в изискванията; мотивите на съдебното решение по предходно уволнение не се ползват със сила на пресъдено нещо, а в новото производство работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на всички факти, които са релевантни за спорното право.
К. съд приема, че не са налице основанията, сочени от касатора, за допускане на касационното обжалване.
Поставен е конкретно един правен въпрос: коя е длъжностната характеристика, която работодателят следва да представи като доказателство при уволнение на работник/служител по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при повторно уволнение на същото основание, при условие, че последно представената длъжностна характеристика е съществувала още при първото уволнение на работника/служителя. Този въпрос не взема предвид действителното разрешение на въззивния съд. При поставянето на питането касаторът предпоставя, че представената по делото длъжностна характеристика е съществувала още преди предходното уволнение на ищеца. Този факт обаче е приет за неустановен от въззивния съд. Изрично е посочено, че друга длъжностна характеристика не е представена и че върху работодателя е била тежестта да представи такава, действала към момента на възникване на трудовото правоотношение, и в тази връзка са изложени съображения по възможността да се вземат предвид мотивите на съдебно решение по предходно прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо, след като касаторът не е поставил правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то касационното обжалване не следва да се допуска.
Освен изрично поставения правен въпрос, в касационната жалба касаторът сочи, че е налице правен въпрос, налагаш намесата на ВКС – изтъква се, че въззивното решение е необосновано, необосноваността е предвидена при новата уредба на касационното обжалване като порок, обосноваващ неправилност на въззивното решение, и това е дефект, който се изразява в опорочаване истинността на изводите на въззивния съд, т. е. до неговите изводи по фактите, а това не кореспондира с изискването за произнасяне на този съд по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложение на закона, както визира чл. 280, ал. 1 ГПК като условие за допустимост на касационното обжалване, и се сочат решение на ВКС от 2006 г. и невлезли в сила решения на районни съдилища (поради което последните не обективират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК). От стореното по този начин излагане на съображения не може да се прецени дали се поставя правния въпрос необосноваността включена ли е като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, отговорът на който е ясен от самия текст на закона, или се търси отговор от ВКС по друг кръг правна проблематика. След като не е заявен конкретен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, както обвързващо приема т. 1 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, и второто посочено изявление не обосновава допускане на касационното обжалване, а представената съдебна практика не следва да се обсъжда.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 22 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 645 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: