4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
[населено място] ,13.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 779 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал. 3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ – 18 състав, постановено на 14.06.2012 год. по ч.гр.д. № 8209 / 2012 год. , с което е потвърдено разпореждането на СРС, 35 състав, постановено на 23.03.2012 год. по ч.т.д. № 13 077 / 2012 год. , за отхвърляне искането на жалбоподателя за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника Г. П. П. , на основание запис на заповед от 06.06.2007 год., за сумата от 42 758,32 евро. Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд , за нередовност на удостоверяването от нотариус , на предявяването на записа на заповед , с падеж „ на предявяване ” в определен срок от издаването , чрез нотариална покана . Счита, че съдът неправилно не е съобразил материалната доказателствена сила на съставения констативен протокол от 09.02.2012 год. на Нотариус В .Василева , за удостоверяване предявяването за плащане при условията на чл.47 ал.2 ГПК.Счита, че доколкото чл.47 ал.1 ГПК съдържа изчерпателно предпоставките , при които е допустимо призоваване , респ. съобщаване , чрез залепване на уведомление , то фактът на извършването му сам по себе си потвърждава наличието им и не е необходимо нарочното им удостоверяване , както и прилагане на чл.47 ал.4 ГПК – посочване адресната регистрация на длъжника, с оглед „неоткриването му на адреса „ , тъй като последното не е равнозначно на установено „ непребиваване на адреса „ . В обосноваване допустимост на касационното обжалване мотивира хипотези на чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос : Констативният протокол на нотариуса , удостоверяващ връчването на нотариалната покана по реда на чл.47 ал.2 ГПК , има ли обвързваща материална доказателствена сила или са необходими и други доказателства за установяване редовността на връчването ? . Жалбоподателят сочи , че по така поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика на състави на ВКС / без да е уточнил постановени по реда на ГПК , в сила от 01.03.2008 год. или ГПК / отм. / и без да я е представил , както и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, предвид противоречие на атакуваното въззивно определение с определения на ВКС в противен смисъл , също непредставени . Жалбоподателят кумулативно сочи и липса съдебна практика, обосноваващо значението на отговора за точното прилагане на закона и за развитието на правото . Представеното последващо изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване , след срока за подаване на касационната жалба и не в изпълнение на указанията за отстраняване нередовност на същата , във връзка с които е представено именно разглежданото изложение , не подлежи на преценка .
Ответната страна – Г. П. – не е взел становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
[фирма] е предявило заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.417 т.9 ГПК – по запис на заповед , с падеж „ на предявяване до 61 месеца от издаването „ и без протест . Заявлението е отхвърлено, като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение , приемайки че предявяване на записа на заповед за плащане е допустимо да се извърши с нотариална покана , чието връчване може да стане по реда на чл.47 от ГПК / цитирайки и съдебна практика по въпроса / , на основание чл.50 ЗННД вр. с чл.37-58 ГПК . Приел е , обаче, че представеният констативен протокол на Нотариус В . Василева удостоверява единствено неявяването на длъжника за предявяване записа на заповед , както и уведомяването му по реда на чл.47 ал.2 ГПК . За да приеме неудостоверено надлежно връчване по реда на чл.47 ал.2 ГПК съдът се е позовал на непредставянето на самото уведомление , с оглед съобразяване съдържанието на същото именно като покана за получаване на нотариалната покана , съдържаща условията на предяваването . Позовал се е и на неустановеност на причините , поради които е пристъпено към уведомяване по реда на чл.47 ал.2 ГПК , респ. съобразени ли са именно предпоставките по ал. 1 на същата разпоредба от връчителя . Счел е , че нередовността на връчването е обусловена и от неприлагането на чл.47 ал.3 ГПК – посочване на постоянен и настоящ адрес на длъжника ,с оглед уведомяването му на същия , в случай, че не съвпада с посочения от кредитора .
Видно е , че въззивният съд е изхождал от съдържанието на констативния протокол от 09.02.2012 год. , който не удостоверява факти по връчването , самото то неизвършвано от нотариуса , а от негов служител, при условията на чл.50 ЗННД вр. с чл.37 – 58 ГПК . Следователно удостоверително изявление относно обстоятелства , свързани с преценка редовността на процедурата по чл.47 ал.2 ГПК , спрямо което да се преценява материалната доказателствена сила на документа , липсва . В този смисъл , спрямо предмета на спора и решаващите мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос е неотносим , тъй като не покрива общия селективен критерий за правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Независимо от горното не са обосновани и допълнителни селективни критерии по чл.280 ал. 1 т.1 – 3 от ГПК , още повече, че обосноваването на допустимостта на касационното обжалване в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , с липса на каквато и да било съдебна практика по поставения за релевантен въпрос , е в противоречие с мотивирането на хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК . Жалбоподателят не е посочил задължителна за въззивния съд съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, в противоречие с която се явява определението на СГС , нито казуална такава , по смисъла на т.3 на същото тълкувателно решение . Формалното посочване на липсата на съдебна практика , в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , не е достатъчно за обосноваване на този допълнителен селективен критерий : не е посочена нормата , чието тълкуване , предвид неяснота или непълнота на същата , е довело до противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване , с оглед промяна в законодателството или обществените условия и с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото , като кумулативни изисквания за допускане касационното обжалване в тази хипотеза .
Нещо повече , с определение по чл.274 ал.3 ГПК – № 47 / 17.01.2011 год. по ч.т.д. № 719 / 2010 год. на ВКС , второ търговско отделение , цитирано и от въззивния състав , е прието , че доколкото връчването по реда на чл.47 ГПК е допустимо при точно изброени предпоставки, удостоверяване обстоятелства , относими към същите, следва да се съдържа в самото съобщение за връчването върху нотариалната покана и конкретно – да е посочена причината , обусловила приложението на чл.47 ал.2 ГПК . В тази връзка други съдебни актове приемат, че подписа и печата на нотариуса върху нотариалната покана , за удостоверяване на връчване с прилагане на чл.47 ал.2 ГПК, без упоменаване обстоятелствата по връчването , не са достатъчни : опр. № 479 / 20.06.2011 год. по ч.т.д.№ 444 / 11 год. на ІІ т.о. , според което ,наред с удостоверяване предпоставките по чл.47 ал.1 ГПК , за прилагане уведомяване по реда на чл.47 ал. 2 ГПК е необходимо изпълнение и на предвиденото в ал.3 на същата разпоредба , също коментирано от въззивния съд като неудостоверено, а оттук и опорочена редовност на връчването и на това основание ; опр. № 141 от 02.02.2010 год. по ч.т.д. № 496 / 2009 год. на І т.о. , според което преценката за предпоставките по чл.47 ал.1 ГПК се извършва въз основа отбелязванията върху нотариалната покана, докато жалбоподателят в случая се позовава на удостоверителна сила на констативния протокол № 57 , том І , рег.№ 14133 / 09.02.2012 година ; опр. № 108 / 16.02.2012 год. по ч.т.д.№ 70 / 2012 год. на І т.о. , сочещо и на необходимостта от изрично указване как и къде е извършено връчването чрез залепване на уведомлението , в същия смисъл опр.№ 857 / 09.12.2011 год. по ч.т.д.№ 623 / 2011 год. на І т.о. на ВКС и др . .
Водим от горното, Върховен касационен съд , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ – 18 състав, постановено на 14.06.2012 год. по ч.гр.д. № 8209 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :