О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
София, 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1048/10 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Т. чрез неговия пълномощник адв. А. П. против решение № 85 от 18.01.2010 г. по в.гр.д. № 1442/09 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1466 от 11.05.2009 г. по гр.д. № 6952/08 г. на Варненския районен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по разрешените с него процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 266, ал.1 ГПК в случаите, когато съдът не е изпълнил задължението си по чл. 155 ГПК да съобщи на страните общоизвестните и служебно известните факти, които не се нуждаят от доказване; относно доказателствата, които могат да се сочат и да се събират във въззивното производство, когато не са били допуснати и събрани поради процесуални нарушения на съда; относно задължението на съда по чл. 175 ГПК да обсъди признанието на факти, направено от страната. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид обстоятелството, че посочените разпоредби са нови и по тях няма утвърдена практика. Формулиран е и материалноправния въпрос за собствеността върху на изградените без отстъпено право на строеж, без проект и без разрешение за строеж постройки, като се твърди, че същият е разрешаван противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Н. Д. М. изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Обжалвано е въззивното решение, постановено от Варненския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 1466 от 11.05.2009 г. по гр.д. № 6952/08 г. на Варненския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Н. Г. Т. против Н. Д. М. и Н. Й. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната му част за предаване на владението върху дворно място с площ 242 кв.м., съставляващо имот с идентификатор № 10135.71.180, идентичен със стар имот пл.№ 4 в кв.12.92 по плана на 12-ти подрайон на [населено място], заедно с изградените в него навес със застроена площ 4 кв.м. и друг нежилищен обект с площ 6 кв.м., както и в частта, е бил отхвърлен изцяло искът по чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца върху построената в описаното по – горе дворно място жилищна сграда със застроена площ 52 кв.м., с идентификато 10135.71.180.1 и осъждане на ответниците да му предадат владението върху нея. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 76, т.ІV, дело № 658/2001 г. ищецът Н. Т. е закупил от Х. К. С. и Н. К. Д. дворно място с площ 242 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот № 4 в кв. 192 по плана на 12 подрайон на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м, състояща се от входно антре, две стаи и кухненска ниша; навес със застроена площ 4 кв.м и друг нежилищен обект със застроена площ 6 кв.м. Праводателите на ищеца – Х. С. и Н. К., се легитимирали като собственици на продадения от тях имот с нотариален акт № 190/ 95 г., с който са закупили от Д. К. Т. дворното място, съставляващо парцел ІV- 4 в кв.192, жилищна сграда, състояща се от входно антре, две стаи, кухненска ниша, навес и дървена барака, както и 1/2 ид. част от външен клозет. Въззивният съд е приел, че доколкото ответникът не е оспорил правото на собственост на ищеца върху тези обекти, то искът по чл. 108 ЗС, предявен от Н. Т. за ревандикация на дворното място, навесът и другият нежилищен обект е основатателен в установителната му част, а в осъдителната му част следва да бъде отхвърлен, тъй като тези обекти не се владеят от ответника Н. М. и съпругата му.
По отношение на процесната жилищна сграда с площ 52 кв.м. въззивният съд е приел, че тя не е идентична с описаната в нотариален акт № 76/2001 г. жилищна сграда, закупена от ищеца и последният не се легитимира като собственик с посочения нотариален акт. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че в дворното място има изградени три постройки: едноетажна жилищна сграда с избен етаж със застроена площ 51.50 кв.м., състояща се от входно антре, баня – тоалет, дневна / хол/ и две стаи; едноетажна жилищна сграда със застроена площ 37.40 кв.м., състояща се от входно антре, стая и хол с кухненска ниша и едноетажна постройка, състояща се от баня- тоалет с предверие, килер и лятна кухня. Първата жилищна сграда е идентична с тази, описана в нотариален акт № 87, т.Х, дело № 4314/25.11. 1976 г., с който И. Д. К. прехвърлила на ответника Н. М. – неин внук , срещу задължение за издръжка и гледане жилищна сграда в имот № 4 в кв. 192 по плана на 12 подрайон на [населено място], без дворното място. При сключване на сделката прехвърлителката И. К. се легитимирала с констативен нотариален акт № 25 от 29.10.1976 г. за собственост на недвижим имот, придобит на основание решение по чл. 288, ал.2 ГПК, издаден въз основа на решение от 26.11.1975 г. по гр.д. № 1912/75 г. на Варненския районен съд. По делото е установено, че това решение е било отменено с решение от 16.03.1976 г. по гр.д. № 354/76 г. на Варненския окръжен съд, който е решил спора по същество при условията на чл. 210 ГПК, като е постановил друго със същото съдържание, с което на основание чл. 288, ал.2 ГПК е възложил в дял на И. К. делбения имот, представляващ къща в [населено място] на [улица], състояща се от две стаи, салон, антре, изба и клозет в двора, като я е осъдил да заплати на другата съделителка Д. Н. парична сума за уравнение на дела й. Въззивният съд е приел, че второинстанционното решение е влязло в сила на 03.06.1976 г. и легитимира прехвърлителката като собственик на имота към момента на сключване на договора за издръжка и гледане. С гласни доказателства по делото е било установено, че в тази къща, която се намира откъм улицата и е предмет на иска за ревандикация, живеят ответника Н. М. и неговия син. Д. Т. е живяла в малката къща във вътрешността на парцела, която е различна от процесната.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението на Варненския окръжен съд да касационно обжалване по поставените в изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси, касаещи приложението на чл. 266, ал.1 ГПК в случаите, когато съдът не е изпълнил задължението си по чл. 155 ГПК да съобщи на страните общоизвестните и служебно известните факти, които не се нуждаят от доказване и относно доказателствата, които могат да се сочат и да се събират във въззивното производство, когато не са били допуснати и събрани поради процесуални нарушения на съда, тъй в случая тези въпроси не са обуславящи изхода на делото.
На първо място следва да се посочи, че наличието на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 354/1976 г. на варненския окръжен съд, с което на основание чл. 288, ал.2 ГПК/ отм./ в дял на И. К. е била възложена жилищна сграда в [населено място] на [улица], състояща се от две стаи, салон, антре, изба и клозет в двора, не е факт, станал служебно известен на въззивния съд, както се поддържа от касатора, а е бил установен от представеното при разглеждане на делото в първата инстанция и неоспорено от касатора заверено ксерокопие от това решение, с отбелязване, че същото е влязло в сила на 03.06.1976 г. / л.90 от гр.д. № 6952/08 на Варненския районен съд/. Поради това за съда не е възникнало задължението по чл. 155 ГПК да съобщава на страните този факт. При наличието на влязло в сила възлагателно решение по чл. 288, ал.2 ГПК/ отм./ по гр.д. № 354/76 г. на Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл. 210 ГПК/ отм./, очевидно е безпредметно да се събират доказателства дали е било вписано отмененото първоинстанционно решение. На следващо място, въззивното решение в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е признато правото на собственост на Н. Т. по отношение на цялото дворно място и построените в него навес и друг нежилищен обект, не е предмет на касационната жалба, поради което обстоятелството дали са били налице предпоставките на чл. 266, ал.1 и 2 ГПК за допускане и събиране на нови доказателства във въззивното производство, каещи собствеността на дворното място, не дава основание за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като няма отношение към предмета на спора пред ВКС. Неотносимо към изхода на спора за собственост на жилищната сграда със застроена площ от 52 кв.м. е и обстоятелството дали същата е била незаконно построена и дали ищецът е придобил правото на собственост върху нея на основание чл. 92 ЗС, тъй като същият не се е позовал на този придобивен способ, а е извел претендираното материално право от договор за покупко – продажба, сключен през 2001 г. Или, в обобщение, доводите, с които касаторът обосновава значението на поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси, касаещи приложението на чл. 155 и чл. 266 ГПК, са неотносими към изхода на спора, разрешен с обжалваната пред ВКС част от въззивното решение, поради което не могат да обосноват достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса за приложението на чл. 175 ГПК, касаещ задължението на съда да прецени направеното от страната или от нейния представител признание на факт. Разпоредбата на чл. 175 ГПК е аналогична на разпоредбата на чл.127, ал.2 ГПК/ отм./, по приложението на която има трайно установена съдебна практика, с която въззивния съд се е съобразил. Становището на ответника относно факта на владението върху терена е било, че ползува дворното място доколкото е необходимо за ползуване на собствената му сграда. Същото е обсъдено от въззивния съд във връзка с всички обстоятелства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 175 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване и по повдигнатия материалноправен въпрос по приложението на чл. 92 ЗС, тъй като, както се посочи по- горе, касаторът не се е позовал на този способ за придобиване на собственост върху процесната жилищна сграда.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 18.01.2010 г. по в.гр.д. № 1442/09 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 1466 от 11.05.2009 г. на Варненския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: