ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1023
София, 30.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1458 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.У. като процесуален представител на И. П. И., Р. П. К. и А. П. И., всички от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СтОС/ от 25.VІІ.2012г. по в.гр.д. № 236/2012г.
Ответникът по касационната жалба Н. К. Н. като [фирма] в отговор си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат К.Л. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СтОС е потвърдил решението на Старозагорския районен съд от 19.ІІІ.2012г. по гр.д. № 9/2011г., с което са отхвърлени предявените от И. П.И., Р. П.К. и А. П.И. срещу Н. К.Н. в качеството му на едноличен търговец искове за присъждане на 24999лв., представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване без основание за периода 01.V.2007г. – 01.V.2009г. на ливада с площ 2.333 дка, находяща се в землището на [населено място], съответно индивидуализирана, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.59 ЗЗД за уважаване на исковете. Ищците не са доказали ползването на процесния имот от ответника през исковия период, нито той да ги е възпрепятствал те да го ползват; тъй като имотът е ливада, само за лишаване от ползването й може да се претендира обезщетение; с влязло в сила решение ищците вече веднъж са получили обезщетение за предходен период и са осъдили ответника да преустанови неоснователни действия, с които им пречи да упражняват правото си на собственост и да възстанови състоянието на имота преди увреждането, и ако им се присъди исканото обезщетение, ищците биха се обогатили за сметка на ответника, получавайки още веднъж обезщетение с разликата, че този път претендират да го е ползвал за депониране на земни маси; липсват и доказателства да е сменено предназначението на имота.
В изложението на И. П. И., Р. П. К. и А. П. И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. налице ли е неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД у лице, което ползва чужд имот без правно основание, като пречи на собственика да ползва имота си, т.е. с действията си лишава и пречи на собственика да ползва пълноценно имота си; 2. налице ли е обогатяване у лицето, което ползва чужд имот, не само когато печели от ползването на чуждия имот, но и когато спестява средства за сметка на имуществото на друго лице – по двата въпроса произнасянето било в противоречие с ППВС № 1/1979г.; 3. при определяне обезщетението по чл.59 ЗЗД кое има значение – написаното в документа за собственост предназначение ли следва да се има предвид или следва да се има предвид целта/предназначението, обективно за какви цели/за какво е ползван недвижимият имот от този, който не е собственик и който се е обогатил неоснователно за сметка на собственика; 4. обвързан ли е собственикът на недвижим имот от записаното предназначение/вид на имота в документа за собственост или може в случай на иск по чл.59 ЗЗД да доказва, че би ползвал имота си за друго предназначение, за което не е необходимо смяната на предназначението спрямо лицето, което без правно основание е лишило собственика да ползва имота както реши – по трети и четвърти въпроси се твърди противоречиво разрешаване, обосновано с влязлото в сила решение, с което е разрешен спор между същите страни за предишния исков период. В изложението са релевирани и съображения по съществото на спора.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, който /въпрос/ определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай и по четирите поставени от касаторите въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По първите два въпроса това е така, тъй като решаващият извод в атакуваното решение не е, че ответникът е ползвал без основание процесният имот, а че въобще не е установено през исковия период той да е ползвал имота или да е възпрепятствал ищците да го ползват. Произнасянето на въззивния съд по въпроси, обусловили този извод, касаторите не са релевирали като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, те не може да бъдат взети предвид служебно от настоящата инстанция. По останалите два въпроса въззивната инстанция не е формирала изводи, тъй като обезщетение не е определяно. При тези обстоятелства произнасянето от касационния съд по релевираните в изложението въпроси не е от значение за изхода на спора по делото.
Останалите съображения в изложението представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, но те се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, № 179/25.VІІ.2012г. по гр.д. № 236/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: