ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1023
София, 06. ноември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2240 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 75/25.01.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2789/2016, с което е отменено частично решение № 2483/15.07.2016 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 17112/2015, като е отхвърлен предявеният иск за съществуване на вземането за възнаграждение в размер на 12.000 лева по договор за изработка със законната лихва и е уважен до размера на 2.630 лева предявеният иск за обезщетение поради неоснователно обогятаване със законната лихва.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец П. А. К., представляван от адв. П. Ю. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси има ли и какъв е порокът на договор, сключен от председателя на УС на сдружение и друг член на УС, без решение на УС и при наличието на забрана в устава членовете на УС да получават възнаграждение от сдружението по време на мандата си, които въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. „Ф. к. М. – П.”, представляван от адв. В. К. – Б. от ПАК я оспорва, като счита, че поставените въпроси нямат претендираното значение, а касационната жалба е по същество неоснователна, тъй като на ищеца, като член на УС, е било известна необходимостта от решение на УС, както и на забраната членове на УС да получават възнаграждение от дружеството не само за изпълняваната длъжност, но и въобще до изтичане на мандата им, така като съгласно чл. 41, ал. 4 ЗЮЛНЦ сдружението за общественополезна дейност не може да се разпорежда безвъзмездно в полза на лица от състава на управителните му органи, без мотивирано решение на неговия върховния орган. Наред с това ответникът счита, че възложената работа по договора нито е изпълнена, нито изпълнението е прието.
Недоволен от решението в уважителната част е касаторът-ответник С. „Ф. к. М. – П.”, представляван от адв. В. К. – Б. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на кумулативното съединяване на искове за различни части от претендираната сума и за процесуалната възможност това да бъде извършено в хода на разглеждането на делото, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.
Ответникът по жалбата П. А. К., представляван от адв. П. Ю. от ПАК я оспорва, като счита, че поставените въпроси нямат претендираното значение и въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните, без съответно решение на УС, са сключили договор, съгласно който ответникът, представляван от председателя на УС е възложил на ищеца, член на УС, и той е приел да работи с футболистите за подобряване на спортната им форма, усъвършенстване на уменията им, повишаване мотивацията им и др. в периода от 01.01.2014 до 31.01.2015г. срещу възнаграждение в размер на 12.000 лева в 5-дневен срок от приключване на изпълнението. С решение от 21.08.2014 г. подписалите договора са освободени като членове на УС и до тогава договорът не е заведен в счетоводството на дружеството, не начислявано и изплащано възнаграждение нито е уведомен НАП. Договорът не обвързва ответника, макар да е сключен от председателя на УС, който е овластен да ръководи цялостната дейност на сдружението и да го представлява пред трети лица, но ищецът не е трето лице и за сключването на договора е необходимо решение на УС, в чл. 44, ал. 3 от Устава е уредена забрана членовете на УС да получават възнаграждение по време на своя мандат, което изключва както възнаграждението за работата им в УС, така и за всяка друга работа в полза на сдружението, а и съгласно чл. 41, ал. 4 ЗЮЛНЦ юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не може да сключва сделки с лицата по ал. 3, т. 1, както и с юридически лица, в които посочените лица са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения, освен ако сделките са в очевидна полза на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност или са сключени при общи условия, публично обявени. Не е установено по несъмнен начин ищецът, докато е бил член на УС, да е изпълнил задълженията си по договора нито изпълнението да е прието. През времето от 01.02.2015 до 20.04.2015 г. първоинстанционният съд е приел, че ищецът е работил като главен мениджър на клуба и е изпълнявал задълженията на старши треньор на представителния отбор, без договор, поради което му се дължи претендираното обезщетение поради неоснователно обогатяване. Във въззивната жалба няма оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в тази част, а само за допустимостта на изменението на иска.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите от касатора-ищец материалноправни въпрос не обуславя изхода на делото – въззивният съд е приел, че не е доказано изпълнение по договора за изработка нито приемането му, а повдигнатите от касатора-ответник процесуалноправни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената в т. 11б. ТР № 3/18.06.2017, ВКС, ОСГТК по т.д. № 3/2013 практика, че в производството по иска за съществуване на вземането, предявен по реда на чл. 422, при наличие на съответните предпоставки, са допустими отклоненията от типичното развитие на исковия процес.
При този изход на делото разноски за касационното производство не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75/25.01.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2789/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.