O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
София, 14.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 498 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1743/09.02.2011 година на И. Д. С. от [населено място] , подадена чрез адв. Д. П.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо 115 от 07.12. 2010 година по гр.възз.д. Nо 1583/2010 год. на ОС- Бургс по чл. 109 ЗС .
С посоченото решение , в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 83/22.07.2010 година по гр.д. Nо 247/1996 година на РС-Несебър, в частта , с която е отхвърлен иска на И. С. срещу К. К. за премахване на изградените от същата постройки в нарушение на СПН.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е порочно , изводите на съда не съответствуват на събраните по делото доказателства, при решаването на спора законът е приложен неправилно, като са допуснати нарушения на материалния и процесуален, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се обосновава с довод ,че по материално-правния въпрос- нарушава ли се правото на собственост на страната-ищец по иска по чл. 109 ЗС по силата на извършено от собственика на съседен имот, незаконно строителство на южната регулационна линия и сам по себе си фактът на незаконно строителство/ в нарушение на СПН и /или в отклонение от тях/ съставлява ли нарушаване правото на собственост на собственика на съседния парцел, засегнат от това строителство, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителната съдебна практика , дадена с ТР 31/85 година на ОСГК на ВС и в смисъл, обратен на този , изразен по Решение 1291/16.11.1992 година по гр.д. Nо 1038/1992 година на ВС-IV отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от К. Я. К., чрез повереника по делото- адв. Е. И. АК Б. , с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване от гл.т. на липсата на конкретно и точно формулиран въпрос, липсата на различия от гл.т. на материално-право поради липсата на различия в текста на закона, както и по същество основания за отмяна на обжалваното решение .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на цена на иска над 5000 лв., при посочената данъчна оценка на имота , чието премахване се претендира.
За да постанови решението си , окръжният съд е приел, че ищецът по първоначалния иск И. С. е собственик на дворно място от 100/510 идеални части –парцел V.* в кв. 57 по плана на [населено място] заедно с построената в това място 3-етажна жилищна сграда. В съседен парцел- * ответницата – К. К. е започнала да изгражда сграда в нарушение на СПН , на границата на имота, без спазване на отстоянията, и като се поддържа , че построеното смущава упражняване правото на собственост и съставлява неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС, С. е поискал премахване на построеното. По реда на чл. 123 ГПК към образуваното гр.д. е присъединено гр.д. Nо 488/2007 година по иска на К. К. срещу И. Д. С., Д. Х. С. и Р. И. С. по чл. 109 ЗС за прекратяване на неоснователни действия , извършване на незаконно строителство при намалени отстояния на регулационната линия между двата съседни парцела – УПИ *./ бивш УПИ */ и УПИ * с искане да се премахнат изградените сграда и гараж. К. К. собственик на УПИ *, заедно с построената в мястото лятна кухня.
Приемайки , че негаторният иск не съдържа презумпция , че всяко строителство , която е в отклонение или в нарушение на СПН е неоснователно действие , което пречи да се упражнява правото на собственост, решаващият съд е отхвърлил иска на С. поради недоказано засенчване от юг и оттичане на дъждовна вода, тъй като по делото е установено , че предписанието на административните органи от 1996 година е изпълнено от К. К. , а останалите твърденията за шум и миризми са останали недоказани .
С въззивната жалба И. С. е поддържал тезата си , че щом има незаконен строеж на регулационната линия не е нужно да се доказва каквото и да е , без тази ттеза да се споделя от въззивния съд .
При данните по делото настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случа не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и/или т.2 ГПК .
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като посоченото ТР 31/85 година на ОСГК на ВС дава задължителни разяснения неотносими към изведения въпрос на касатора. По делото няма спор относно допустимостта на производството по чл. 109 ЗС и правораздавателната компетентност на гражданския съд да цени законността на строителните работи.Спорът дали незаконният строеж съставлява неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС , което препятства упражняване правото на собственост предвид на самия строеж , обем , местоположение и др. факти, следва да се решава във всеки конкретен случай.
Не може да се приеме теза за наличие на основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Разрешението на въпроса по цитираното Решение 1291/16.11.1992 година по гр.д. Nо 1038/1992 година на ВС-IV отд. не може да обуслови допустимост на касационното обжалване , тъй като решението е едно изключение на съдебно разрешение на аналогичен спор, но това виждане е преодоляно със съществуващата нова , задължителна съдебна практика по решения, постановени по чл. 290 -293 ГПК – а именно Решение по гр.д. Nо 928/ 2009 година на ВКС-2 отд. на ГК, Решение Nо 46/26.05.2011 година по гр.д. Nо 438/2010 година на ВКС—1 отд., отчасти Решение Nо 127/12.05.2011 година по гр.д. Nо 484/2010 година на ВКС- 2 отд.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1743/09.02.2011 година на И. Д. С. от [населено място] , подадена чрез адв. Д. П.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо 115 от 07.12. 2010 година по гр.възз.д. Nо 1583/2010 год. на ОС- Бургс по чл. 109 ЗС .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1………………… 2………………..