О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
София, 4.08.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 604 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. от гр. С. срещу въззивно решение от 3.10.2008 г. по гр.д. № 801/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 22.11.2007г. по гр.д. № 443/2005 г., с което по иск на С. П. А. е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, сключеният на 13.05.2005 г. предварителен договор, по който В. Г. Г., С. Г. Г., Б. Г. М. и И. И. С. продават на С. П. А. следният недвижим имот: поземлен имот с площ от 14000 кв.м., неопределена категория, находящ се в гр. С., м.”Д”, землището на с. Б., район П. , ЕКНМ № 0* имот № 10 от масив 64, по картата на землището на с. Б., при условие, че С. П. А. заплати остатъка от продажната цена в размер на 270 000 /двеста и седемдесет хиляди/ евро.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Касационната жалба на И. И. П. е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК с разпореждане от 5.02.2009 г. на Софийски градски съд, за което жалбоподателката е уведомена на лично на 7.03.2009 г. и не е предмет на разглеждане по настоящото дело.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба на С. Г. Г. е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че сключеният между страните по делото предварителен договор отговаря на условията за валидност – сключен е в писмена форма и съдържа задължителните реквизити относно предмета и продажната цена. Относно цената съдът е приел за валидно поетото в договора задължение -чл.4, т.2 остатъкът от цената купувачът да заплати след нотариалното оформяне на същата пред нотариус на 13.06.2005 г. Приел е за неотносимо твърдението, че през време на процеса цените на имотите са се повишили, след като цената – 280 000 евро е уговорена в предварителния договор. Не е възприел доводите на ответниците, че ищецът е неизправна страна, тъй като с оглед постигната договореност остатъка от цената -270 000 евро следва да се изплати след изповядване на сделката на 13.06.2005 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се излагат твърдения за неправилност на решението на въззивния съд, с което е прието, че ищеца е изправна страна по договора, тъй като уговорената цена не била заплатена, както и че междувременно цените на недвижимите имоти се повишили значително, че уговорените клаузи в договора във връзка с цената били несправедливи, с което обосновава твърдението си, че решението е постановено в нарушение на закона. Поддържа се, че решението на въззивният съд е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд изразена в цитираните и представени решения.
Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложените в приложението към касационната жалба твърдения биха могли да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на жалбоподателя касаят съществото на спора, разрешаването им е в зависимост от установените по делото факти, които са различни за всеки отделен случай, предвид събраните по делото доказателства. В този смисъл твърденията за неправилност на въззивното решение биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представената съдебна практика касае конкретни случаи, които дори и при идентичност на правното основание – чл.19, ал.3 ЗЗД, крайните изводи са повлияни от различните фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 3.10.2008 г. по гр.д. № 801/2008 г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на С. Г. Г..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :