О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1024
СОФИЯ,15.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 246 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. М. А. против въззивно решение № 195 от 18.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 474 по описа за 2010 г. на Пернишкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 193 от 14.04.2010 г., постановено по гр.д. № 1199/2009 г. на Пернишкия районен съд, са уважени предявените от М. В. М. от [населено място], Пернишка област, срещу касатора, обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата над 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на смъртта на дъщеря му С. М. Т., починала на 21.09.2006 г. в резултат на трудова злополука, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2006 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, в частта му, с която са отхвърлени исковете над уважения размер до пълния предявен размер от 60000 лв., в която част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
Касаторът поддържа, че въззивното решение, в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. И. правен въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е, следва ли да се прилага задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1961 г., т. 2, относно кръга на лицата, които имат право на неимуществени вреди, който обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга, след влизане в сила на КСО, който урежда административен ред за установяване на трудовата злополука. Твърди се, че с оглед променената нормативна уредба във връзка с уредения нов административен ред за установяване на трудова злополука, следва да се редуцира и кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, а именно – низходящи и съпруг, в който смисъл се измени и задължителната съдебна практика в посоченото ППВС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, М. В. М. от с. Д., Пернишка област, чрез пълномощника си адв. М. Х. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 5000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си, с което е уважил предявените искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в посочените размери, въззивният съд е приел, че дъщерята на ищеца е претърпяла трудова злополука в резултат на която починала на 21.09.2006 г. като трудовият характер на злополуката е установен по см. на чл. 55, ал. 2 КСО. Ищецът преживял изключително тежко смъртта на детето си, което приживе му оказвало морална и материална подкрепа и съобразявайки обществения критерий за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди на сумата от 18 000 лв. Приел е, че ищецът е от кръга на най-близките роднини, които с оглед приетото в ППВС № 4/61 г имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая по поставения материалноправен въпрос не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставения въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, както и уеднаквяване на противоречива съдебна практика, какъвто не е настоящият случай. В случая не се налага промяна на задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1961 г., т. 2 – относно кръга на лицата, които имат право на неимуществени вреди, който обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга, тъй като административният ред за установяване на трудовата злополука по КСО, няма никакво отношение към кръга на лицата, които търпят неимуществени вреди от смъртта на починалия при трудовата злополука. В случая не е налице никаква законодателна промяна, уреждаща отговорността на работодателя при смърт на работника при трудова злополука, която да влиза в противоречие с установената задължителна съдебна практика в т. 2 на ППВС № 4/1961 г. относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 195 от 18.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 474 по описа за 2010 г. на Пернишкия окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 6564 от 19.01.2011 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на М. В. М. от с. Д., Пернишка област, направените разноски за касационното производство в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: