О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1024
София, 17.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4019/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №276/20.02.2013 год. на Варненския окръжен съд , VІІІ- ми състав по гр.д. №192/2003год., с което след като е отменено решение №4849/27.11.2012 год., постановено по гр.д. №10859/2012 год. на РС [населено място], е постановено ново решение, с което е отменено като незаконно уволнението на Г. И. Г. от длъжността „пазач- портиер” в [фирма], извършено на осн. чл. 71 КТ със заповед № 207052/29.05.2012 год. , същият е възстановен на длъжността „Пазач- портиер” заемана по окончателен, сключен за неопределено време трудов договор с допълнително споразумение от 19.05.2012 год. поради недействителност на клаузата за срок на изпитване в полза на работодателя и [фирма] , [населено място] е осъден да заплати на Г. И. Г. обезщетение по чл. 344,ал.1,т.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3 390 лв.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. И. Г. от [населено място] чрез адв. Л. П. , изразява становище , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото .
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът застъпва становище, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК , които основания според него са изпълнени по отношение на следните правни въпроси, а именно:
– Във връзка с възможността страните да изменят клаузите на вече сключен трудов договор:
1. Може ли по взаимно съгласие чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза да се изменя съдържанието на трудовия договор и има ли ограничения на клаузите, които могат да бъдат изменяни?;
2. Може ли вече сключен договор, но за друга длъжност / друга трудова функция/, на осн. чл. 119 КТ при постигнато писмено съгласие да се включи клауза за срок на изпитване ?
Счита , че по тези въпроси в обжалваното решение въззивният съд е дал отрицателен отговор, поради което решението е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС / Р №338/27.09.2011 год. по гр.д. №64/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и Р № 95/18.04.2012 год. на ВКС, по гр.д. №1604/2010, ГК, ІV г.о.Доколкото цитираните решения са постановени при усл. на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер, касационното обжалване според касатора следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1ГПК, поради противоречие със задължителната практика на ВКС.
Поставя се и въпроса : Може ли съдът да възстанови уволнен работник или служител на длъжност за която не е предявил искане с исковата си молба и в последствие в хода на процеса . Във връзка с този въпрос счита, че решението е недопустимо в частта, в която ищецът е възстановен на длъжността „пазач портиер” при положение, че неговото искане е за възстановяване на длъжността „корабен кормчия”.Позовава се на ТР №1/19.02.2009 год. по ТД №1/2009 год. , според което при вероятна недопустимост на въззивното решение същото следва да се допусне до касационно обжалване.
Счита, че цялото въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради вероятна недопустимост, доколкото във въззивната жалба е посочено само, че се иска неговата отмяна без посочване какво се иска да бъде постановено, а въззивният съд може да се произнася само в очертаните от въззивната жалба предели . Посочва , че по въпроса може ли въззивният съд да постанови нещо без то да е искано с въззивната жалба, в това число и досежно разноските въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р №281/31.10.2012 год. на ВКС, по гр.д. №93/2012 год. ІІ г.о. и се позовава на ТР № 1/2010 год.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията си по чл. 288 ГПК , приема следното:
По формулираните правни въпроси относно възможността на страните да изменят клаузите на вече сключен трудов договор, посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е изпълнено. Решенията на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, на които касатора се позовава, не касаят хипотезата, когато по повод констатирана с решение на ТЕЛК нетрудоспособност, първоначално сключения договор между страните от договор за неопределено време се трансформира в договор със срок за изпитване , макар и за друга длъжност . Същевременно въззивното решение е постановено в съответствие с Р №716/27.12.2010 год. на ВКС по гр.д. №253/2010 год., ІІІ г.о. , което е постановено по чл. 290 ГПК,при аналогична хипотеза.
Евентуалната недопустимост на част или на цялото обжалвано решение действително съставлява самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване извън посочените в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, изведено по тълкувателен път с ТР №1/19.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.В случая обаче такава недопустимост на решението не е налице. Ищецът е предявил иск по чл. 344,ал.1,т.2 КТ, който е „за възстановяване на предишната работа” . С оглед на това, в преценка на съда е да определи коя е „предишната работа”, на която работникът и служителят следва да бъде възстановен при отмяна на незаконното уволнение.В случая в интерес на ищеца би било да иска отмяна на решението в тази част ако счита ,че съдът неправилно е възприел неговото искане, което не е сторено.
Не води до недопустимост на решението обстоятелството, че с въззивната жалба ищецът въззивник не е посочил какво решение иска да се постанови от съда при отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, доколкото исканията на ищеца са посочени още в исковата молба. Същевременно във въззивната жалба подробно са обосновани оплакванията за неправилност на пръвоинстанционното решение и въззивният съд се е произнесъл в рамките на тези оплаквания . С оглед на това въззивното решение не е постановено в противоречие с изискването произнасянето на съда да е в очертаните от въззивната жалба предели. Съдът не се е произнесъл в противоречие и с Р №281/31.10.2012 год. на ВКС, по гр.д. №93/2012 год. ІІ г.о., доколкото е разгледал първоинстанционното решение в неговата обжалвана част. Що се отнася до решението в частта за разноските, същото не е недопустимо, доколкото искане за присъждане на разноски има направено още в исковата молба и то касае присъждането на разноски във всички инстанции, коeто от своя страна става съобразно изхода на спора.
С оглед на горното, не са изпълнени законовите изисквания, обуславящи допустимост на касационното обжалване , поради което Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. .
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №276/20.02.2013 год. на Варненския окръжен съд , VІІІ- ми състав по гр.д. №192/2003год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: