1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1024
С., 19.07. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 129 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от Р. Р. К., чрез пълномощника си адв. Д. Р. от АК-Шумен, против въззивно решение от 11.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 481/2011 г. на Шуменския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 506 от 20.06.2011 г. на Шуменския районен съд, постановено по гр.д. № 856/2011 г., са уважени предявените от Г. Т. Г. от [населено място] срещу [фирма], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 001 от 07.01.2011 г. на Р. К. като собственик на от [фирма], за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „сервитьор” и за заплащане на сумата 1 992,06 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за период от шест месеца, ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – длъжен ли е съдът да се произнесе служебно по въпроса за приложението на чл. 329 КТ, когато такъв довод не се съдържа в исковата молба; кои са доказателствените средства, с които може да се установи в исковия процес извършването на подбор по чл. 329 КТ и кои са критериите, по които се установява кой от сравняваните служители работи по-добре и какъв контрол може да осъществи съда за тази преценка на работодателя. В подкрепа на твърденията си прилага съдебна практика, както следва: решение № 376 от 08.02.2010 г. по гр.д. № 5104/2008 г., ІІ г.о. на ВКС, решение № 372 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 13/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 14 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 4322/2008 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 326 от 18.03.2008 г. по гр.д. № 1243/2007 г., ІІІ г.о. на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Г. Т. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. В. от АК-Шумен, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, е приел, че в случая не е налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване обема на работата, тъй като работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил по надлежния ред такова намаляване обема на работата. Вън от това съдът е приел, че дори да е налице такова намаляване обема на работата, работодателят не е извършил задължителния в този случай подбор по чл. 329 КТ между ищцата и другите лица, изпълняващи длъжността „сервитьор” при касатора. В. съд се е позовал на трайната съдебна практика, съгласно която при намаляване обема на работата, когато се съкращават една или няколко щатни бройки, в задължение на работодателя е да извърши подбор измежду всички заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители, тъй като това е част от правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Целта е да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона. В случая предвид липсата на доказателства за извършен подбор от работодателя между ищцата и останалите служители, осъществявали длъжността, от която са съкратени щатни бройки, поради намаляване обема на работата, уволнението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Поставените в изложението правни въпроси са от значение за изхода на спора, но същите са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно нея при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности/трудови функции/, както и при установено намаляване обема на работата, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение, поради което, когато е установено реално намаляване обема на работата, респ. съкращаване на щата и твърденията в исковата молба са за незаконосъобразност на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, съдът е длъжен да изследва извършен ли е подбор по чл. 329 КТ, както и неговата законосъобразност, както в случая е процедирал въззивният съд. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика съдът е приел, че в случая дори да се приеме, че е налице реално намаляване обема на работата, не се съкращава единствена щатна длъжност, в която хипотеза прекратяването на трудовото правоотношение се предшества от подбор по преценка на работодателя, а в щатното разписание броя на сервитьорите е бил четирима, поради което в случая подборът между тях по чл. 329 КТ е бил задължителен.
Наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 481/2011 г. на Шуменския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 7279/18.11.2011 г. на [фирма] [населено място], представлявано от Р. Р. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: