2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1024
[населено място], 21.10.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №676 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. А. Н. от[населено място], срещу решение от 29.12.2009г., постановено по гр.д.№762/2009г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 01.07.2009г. по гр.д.№270/2009г. на П. районен съд за отхвърляне на предявения от Р. А. Н. срещу [община] иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.230, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [община] не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Р. А. Н. срещу [община] иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.230, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни основното си задължение по чл.230, ал.1 от ЗЗД да предаде за ползване на ищеца-наемател търговска маса №37, намираща се в[населено място], Ц., търговски обект тип”Мархи”.
Въззивният съд е приел, че договорът за наем е прекратен предсрочно с едностранно от ответника-наемодател с едностранно предизвестие, каквато възможност е предвидена изрично в чл.5.3 от договора. Приел е, че клаузата е действителна, а искът – за неоснователен, тъй като не може да се търси изпълнение на задължението за предаване на вещта за ползване, след като договорът е прекратен.
Касаторът е посочил основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, не е посочил практика на ВКС или противоречива практика по разрешения от въззивния съд въпрос относно валидността на посочената договорна клауза.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по разрешения от въззивния съд въпрос има съдебна практика, изразена в решение №67 от 28.01.2002г. по гр.д.№968/2001г. на ВКС, Vг.о., че разпоредбата на чл.238 от ЗЗД е диспозитивна и извежданият от нея по аргумент за противното извод за това, че при срочните договори за наем, прекратяването им чрез отказ от договора с предизвестие е невъзможен, е също по своята същност диспозитивно правило. А като такова, то също може да търпи валидно отклонения, само, ако са изрично уговорени между страните. Срочният договор за наем също, подобно на безсрочния договор за наем, може да бъде прекратен с предизвестие /отказ от договора с предизвестие/, но само ако тази възможност е изрично уговорена в срочния договор за наем. Създадената съдебна практика не се нуждае от промяна, и в съответствие с нея е постановено въззивното решение, тъй като в процесния срочен договор за наем страните са предвидили няколко възможности за прекратяване на договорната връзка, а в чл. 5, т. 3 изрично е записана възможността за всяка от страните едностранно да го прекрати с едномесечно писмено предизвестие.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.12.2009г., постановено по гр.д.№762/2009г. на П. окръжен съд, по касационна жалба на Р. А. Н..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: