О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1024
София, 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 723/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. К. чрез нейния пълномощник адв. Д. Б. против решение № 2111 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 1900/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 174 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 1413/08 г. на Пловдивския районен съд в частта му, с която е допусната съдебна делба между С. П. Т., Б. П. Т., Л. В. Л. и В. М. К. на следния недвижим имот: нива от 2.611 дка, ІІІ категория, в м. ”К.” в землището на [населено място], съставляваща имот № 004017 по плана за земеразделяне. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност на същото. Жалбоподателката поддържа, че процесният имот е бил предмет на друго дело за делба, приключило с влязло в сила решение по допускането й, страни по което са били наследниците на В. И. Д. – С. П. Т., Б. П. Т. и Л. В. Л., както и лицата, на които тя е прехвърлила собствената си идеална част от този имот- Х. Г. С. и съпругата му Х. Г. С.. По това дело останалите наследниците на В. И. Д. не са упражнили правото си по чл. 76 ЗН да искат обявяване на сделката за относително недействителна по отношение на тях, поради което това право е преклудирано и не може да бъде упражнено в друг процес.
В изложението се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос дали е налице сила на пресъдено нещо по първото делбено дело, което прегражда пътя за водене на ново делбено дело за същия имот и дали е преклудирано в първия процес правото на наследниците на В. И. Д. по чл. 76 ЗН. Твърдението е, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2004 г. на ОСГК.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните С. П. Т., Б. П. Т., Л. В. Л. и В. М. К. са наследници на В. И. Д., поч. през 1968 г. С решение на ПК – Р. , Пловдивска област, на наследниците на В. Д. е възстановено с план за земеразделяне правото на собственост върху нива с площ 2.611 дка в землището на [населено място], м. ”К.”, съставляващо имот № 004017. С нотариален акт № 17, т.1, дело № 067/06.03.2007 г. В. М. К. прехвърлила чрез замяна на Х. Г. С. собствената си 1/3 ид. част от този имот. Установено е също, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3049/07 г. на Пловдивския районен съд, по иск на Х. Г. С. и съпругата му Х. Г. С., е допусната делба на имот № 004017 при права: 2/6 ид. части за Х. и Х. С., 2/6 ид. части за Л. В. Л. и по 1/6 ид. част за Б. Т. и С. Т..
Въззивният съд е приел, че извършеното от В. К. разпореждане със сънаследствената част от недвижимия имот в полза на трето лице е относително недействително по смисъла на чл. 76 ЗС по отношение на останалите сънаследници, поради което в делбата следва да участвуват наследниците на В. Д., а не приобретателите. Намерил е за неоснователно възражението на касаторката за недопустимост на повторно предявения иск за делба на недвижимия имот, като е приел, че гр.д. № 3049/07 г. на Пловдивския районен съд и настоящо дело не са идентични от субективна страна.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос дали наличието на влязло в сила съдебно решение по допускане на съдебна делба с участието приобретателя на сънаследствения недвижим имот съставлява процесуална пречка за предявяване на нов иск за делба между сънаследниците и за упражняване на правото по чл. 76 ЗН. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с постановките на т. 1 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК, в която е прието, че спорът по чл. 76 ЗН е преюдициален и обуславя спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал.1 ГПК/ отм./ следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри на правото на собственост.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2111 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 1900/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката В. М. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: