1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
С., 19.07. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 113 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. Д. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. И. от АК-С., против въззивно решение № 1132 от 04.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2533/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, в частта му, с която като е потвърдено решението от 02.06.2009 г. на Софийски градски съд, ГО, І-5 състав, постановено по гр.д. № 702/2005 г., е отхвърлен предявеният иск от касаторката срещу Л. А. Т. от [населено място], с правно основание чл. 191 ЗЗД, за сумата от 6 000 щ.д. В. решение в частта му, с която този иск е уважен за сумата от 4 000 щ.д., както и в частта му, с която са отхвърлени исковете на касаторката срещу Н. Н. П. от [населено място], с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1 080 лв., както и исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1000 лв. , обезщетение за неимуществени вреди, предявени срещу двамата ответници за солидарното им осъждане, като необжалвано е влязло в законна сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен иска с правно основание чл. 191 ЗЗД за сумата от 6 000 щ.д., въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е конкретизиран обаче правния въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а са посочени основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Не е посочена и представена съдебна практика.
Ответниците по касационната жалба Л. А. Т. от [населено място] и Н. Н. П. от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 191 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 191 ЗЗД за сумата от 6 000 щ.д., въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че между ищцата касатор като купувач и ответника Л. Т. като продавач са били сключени последователно предварителен и окончателен договори за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място] през 1994 г. и 1995 г. Установено е, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 12160/1995 г. на СРС, 39 с-в, е уважен предявеният срещу ищцата ревандикационен иск по отношение на процесния апартамент, т.е. купувачът е отстранен съдебно от имота и за него възниква правото да иска от продавача връщането на платената по договора за покупко-продажба цена на имота, като в тежест на купувача/ищцата/ е да докаже размера на претендираното вземане. В тази връзка съдът е приел, че е доказано плащането на сумата от 4 000 щ.д., дадена като капаро по предварителния договор от 16.11.1994 г., а за останалата претендирана сума от 6 000 щ.д. ищцата не е доказала, че ги е платила на продавача, поради което искът за този размер е отхвърлен като неоснователен.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В заключение, липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1132 от 04.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2533/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, по касационната жалба с вх. № 6568 от 11.08.2011 г. на Ц. Д. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: