О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
гр. София, 14.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 13 ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 762 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на „В. Н.В.”-Б. срещу определение №386 от 22.06.2012 на ВКС ТК, І т.о. по ч.т.д.№ 314/12 , с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение №3135/22.02.2011 г. по ч.гр.д. №2572/12 за отмяна на първоинстанционното определение за издаване на изпълнителен лист, обезсилване на изпълнителния лист и оставяне без уважение на молбата за това.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оставената без разглеждане частна касационна жалба е въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане постановено по молба за издаване на изпълнителен лист. Съставът на ВКС е приел, че въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане постановено по молба за издаване на изпълнителен лист не попада в нормативно очертаните в чл. 274 ал.2 ГПК две категории определения подлежащи на частно касационно обжалване. С оглед изложеното, съставът на ВКС, І т.о. е приел, че частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Тази констатация се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС, ІІ т.о. . Съгласно Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001 г. на ВКС т. 6 : определенията, които не преграждат понататъшния ход на делото и за които е предвидена изрична обжалваемост- подлежат на двуинстанционно разглеждане. Така цитираното ТР не е изгубило своята актуалност и при действието на новия ГПК от 2007 г., който в разпоредбите си в чл. 274 ал.3 ГПК очертава кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК,: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №386 от 22.06.2012 на ВКС ТК, І т.о. по ч.т.д.№ 314/12 по описа на същия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.