ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1026
София, 16.08.2011 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1471/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Т., В. Г. К., П. В. Р., С. С. В., К. С. В. и В. С. В. чрез адв. М. срещу Решение №277/30. 07.2010 год., постановено по гр.д. № 306/2010 год. на Благоевградския окръжен съд с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място] по гр.д. № 1595/2008год., с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу К. М. Р., Надя И. Р., С. М. К. и С. С. К. и Е. С. Ч. обективно и комулативно съединени искове с пр. осн. чл. 26,ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 26,ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба , материализиран в НА №7, том III, per. № 2429, нот.д.№ 403 от 20.12.2005 год. , с който М. Р. чрез пълномощника си адв. Р. продава на сина си К. М. Р. 5 983/14 983 ид. части от овощна градина от 14 983 дка в землището на [населено място] и договор за покупко- продажба , материализиран в НА №8, том III, per. № 2430, нот.д.№ 404 от 20.12.2005 год. , с който М. Р. чрез пълномощника си адв. Р. продава на дъщеря си С. М. К. 4 500/14983 ид. части от същата овощна градина;
На осн. чл. 194,ал.2 ГПК е признато за недоказано направеното от ищците оспорване на автентичността на подписите на М. Г. Р. в описаните договори.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответниците по касация К. М. Р. и Надя И. Р. и двамата от [населено място] оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество , в писмен отговор по делото.
Останалите ответници – С. М. К. , С. С.-вева К. и Е. С. Ч. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторите са формулирали следните правни въпроси:
1. Законосъобразно ли е в своето решение въззивният съд да не обсъжда и анализира доказателствени средства / събрани в хода на производството/, които са приети като такива и въз основа на които е основал решението си ?
2. Законосъобразно ли е обжалваното решение да не съдържа въобще мотиви досежно възраженията на въззивниците, че двете извършени съдебно- графически експертизи са неточни , необосновани , неправилни и извършени при множество нарушения на процесуалните правила, поради което съдът не следва да ги взема предвид при постановяване на съдебния си акт?
3. Законосъобразно ли е в решението на въззивния съд да не се съдържа обсъждане и анализ на всички, а само на някои събрани в хода на делото доказателствени средства, след като съдът е задължен при формиране на своето вътрешно убеждение да преценява всички доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и да изложи подробни мотиви за изводите си?
4. Законосъобразно ли е в решението на въззивният съд да липсват собствени мотиви, относно възприемането на извод, идентичен с извода на първоинстанционния съд ?
5. Законосъобразно ли е решението на съда, в което липсва
произнасяне относно направено оспорване на автентичността на подписите,
положени в общо три писмени документа – пълномощно, договор за дарение,
както и разписка?
6. Налице ли е липса на волеизявление или на съгласие / като
основание за нищожност на договор/ ако за обективирането им над лицето е
осъществено насилие?
7. Какво е имал предвид законодателя при въздигане на
основанието „Противоречие с добрите нрави“ като основание за нищожност
на сключените договори – примерите, изброени от Бл.РС и възприети от
Бл.ОС , единствени хипотези ли са, или е вложил по- широко понятие в
този израз и е засегнал и други обществени прояви?
8.Неплащането на цената по договора за покупко- продажба на недвижим имот ощетява ли продавача, респ. неговите наследници и ако да — може ли да се приеме , че е налице вреда като основание за противоречие с нормата на чл. 40 ЗЗД ?
Касаторът счита, че отговорът на тези въпроси е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.З ГПК.
При въведената факултативност на касационното обжалване за да се допусне такова, следва да са изпълнени изискванията на чл. 280ГПК : касаторът да е формулирал материално правен или процесуално правен въпрос и с обжалваното решение този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС на РБ, да се разрешава противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С TP №1/19.02.2010 год. по Т.д. № 1/2009 год. на О. на ВКС се прие , че правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Предвид тази дефиниция на правния въпрос, визираните от касаторите въпроси № 1,2,3,4 и 5 нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Същите представляват оплаквания за допуснати според касаторите процесуални нарушения на въззивния съд , които ако са обусловили неправилност на постановеното решение, представляват основания за неговото касиране. С оглед на това същите могат да бъдат обсъждани и преценявани в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато , но не и в настоящото производство.
По въпрос № 7: В обжалваното решение въззивният съд приема, че по делото не е установено при подписване на пълномощните , с които наследодателят на страните М. Р. е упълномощил адв. Е. Г. Р. да извърши процесиите покупко – продажбени сделки, е било упражнено насилие по отношение на упълномощителя.
Независимо от това принципно посочва , че сделката сключена при насилие е нищожна поради липса на съгласие , когато тази липса на съгласие
3
но поради упражнено върху нея насилие я сключва. В случая предвид твърдението на ищците, че към момента на сключване на упълномощителната сделка упълномощителят е бил невменяем тъй като не насили ото ? cvic o такоюа
е установено, не обосновава нищожност на сделката поради липса на съгласие. Сделката може да се атакува като унищожаема по чл. 31,ал.1
упълномощителни сделки и сключените в последствие покупко- продажби
не
основание за нищожност, съдът се позовал на мотивите на
при които теорията и практиката приема, че е налице противоречие с доорите нрави.
Безспорно законът не изброява нито лимитивно , нито примерно случаите, в които е налице противоречие с доорите нрави и посочените от
Бл. PC хипотези, не изчерпват случаите на такова противоречие, но това
СаМО ПО сеое СИ не ВОДИ ДО извода, <1с прицелните еделлИеа иийдижии па шоа
основание.
С исковата молба това основание за нищожност ищците са обосновали с твърдението , че страните и пълномощника са знаели, че поради влошено здравословно състояние продавача Р. не осъзнава своите действия и не може да ръководи постъпките си. Както се посочи това
негово състояние би обосновало иск за унищожаемост на пълномощното по чл. 31 ЗЗД, и за нищожност на последващите сделки за покупко-продажба ттпряттт/г птлттгя ня пррпгтярштеття ттяг.т я не ншттожност на исички сяелки поради противоречие с добрите нрави .
сделката покупко – продажба не води до нейната нищожност поради се защитят с иск за заплащане на цената по чл.200,ал.1 ЗЗД или с иск за
разваляне на сделката ни ЧЛ. о/,ал.1 оо/Л, , приел е че A. па чл. -то
ЗЗД не е налице ,доколкото същата изисква упълномощеното лице и
което не е установено от доказателствата по делото. Следователно въпросът така, както е формулиран не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и следователно неговото решаване не е обусловило изхода на спора.
По въпросите , които са били предмет на разглеждане във въззивното решение /№6 и №7 / , съдът се е произнесъл в съответствие с правната доктрина и многогодишната трайната съдебна практика, която е правилна и не се налага да бъде преодолявана. . С оглед на това критерият по чл. 280,ал.1,т.З ГПК не е налице .
Предвид изложеното , не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то
г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №277/30. 07.2010 год., постановено по гр.д. № 306/2010 год. на Благоевградския окръжен съд .
Определението е окончателно.
5
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: