О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
София, 19.07.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №95 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. П. от [населено място], общ.Б., срещу решение от 10.10.2011г., постановено по гр.д. №1164/2011г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 05.05.2011г. по гр.д.№3867/2010г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от Д. И. П. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата П. И. С., И. И. Я. и Т. И. Ц. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Д. И. П. срещу П. И. С., И. И. Я. и Т. И. Ц. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между ищеца и общия наследодател на страните И. П. И. на 03.05.2007г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], до размера на наследствената част на ответниците 3/4ид.части от имота.
Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците, че предарителния договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
накърняване на добрите нрави, изискващи справедливост и еквивалентност на насрещните престации по възмездните договори.
Жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: „съставлява ли нарушение на добрите нрави обективната нееквивалентност на насрещните престации по дадена сделка и може ли съдържанието на договора, в частност – начина и размера на определяне на насрещните престации, да се преценява от трето на договора лице в контекстна на договорната свобода по чл.9 ЗЗД; от значение ли е качеството на страните по сделката с оглед възможността за изследване на равностойността на насрещните престации, а конкретно – допустимо ли е да се изследва това обстоятелство, когато страните са физически лица, а не търговци; както и има ли значение за еквивалентността на престациите по сключената сделка обстоятелството, че страни по нея са близки роднини по права линия”. Не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси е формирана задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №119 от 22.03.2011г. по гр.д.№ 485 /2010г. на ВКС, Іг.о., която не се нуждае от промяна. С решението на ВКС е прието, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави до колкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. До колкото възмездните сделки и в частност продажбата е казуална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В съответствие с тази задължителна практика въззивният съд е извършил комплексна преценка на взаимоотношенията между страните по атакувания договор, на еквивалентността на престациите и крайните цели на продажбата. Правилността на изводите не може да бъде преценена в производството по допускане на касационно обжалване, нито оценката на фактическата обстановка може да бъде изведена като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответниците по жалбата не са представили доказателства за извършени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да им се присъждат.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.10.2011г., постановено по гр.д. №1164/2011г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: