6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
гр. София 28.10.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1135 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. Т. К., Т. Г. К., Й. Г. К., Н. Г. К. и К. К. Г., чрез адв. пълномощника К. Р. срещу решение № 134/25.03.2010 г. по в. гр. дело № 291/09 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 22/21.01.09 г. по гр.дело № 200/08 г. на Районен съд[населено място]. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от касаторите срещу Н. П. Т. и В. С. Т. с който е поискано да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/4 идеална част от парцел IX кв. 89 по плана на[населено място] от 1930 г., идентичен с 21.75% идеални части от парцел IX в кв. 122 по плана на[населено място], с площ за имота по договор за покупко продажба на идеална част от недвижим имот частна общинска собственост от 23.10.2007 г. от 1460 кв.м., а по скица с площ на УПИ парцел IX от 1234 кв.м. ведно с построения на първия етаж на триетажна масивна сграда ресторант „Б.” със застроена площ от 258.60 кв.м., ведно с една четвърт идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж ведно с направените подобрения, върху които е изграден хотелския комплекс и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на съответните идеални части от процесния имот. С решението на районния съд е отхвърлен като неоснователен предявения иск от касаторите против ответниците Н. П. Т. и В. С. Т., с който е поискано да се признае за нищожен договор за покупко продажба на идеална част от недвижим имот частна общинска собственост от 23.10.2007 г., сключен между [община] и Н. П. Т., поради противоречие със закона и липса на предмет. Касаторите поддържат основания за касационна отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос относно материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот, че същия е достатъчно доказателство за правото на собственост върху имота, описан в него и в полза на лицето, на което е издаден. Според касаторите правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответниците по жалбата Н. П. Т. и В. С. Т., чрез адв.Ив. З. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск за собственост на 1/4 идеална част от парцел IX кв. 89 по плана на[населено място] от 1930 г., идентичен с 21.75% идеални части от парцел IX в кв. 122 по плана на[населено място], с площ за имота по договор за покупко продажба на идеална част от недвижим имот частна общинска собственост от 23.10.2007 г. от 1460 кв.м., а по скица с площ на УПИ парцел IX от 1234 кв.м. ведно с построения на първия етаж на триетажна масивна сграда ресторант „Б.” със застроена площ от 258.60 кв.м., ведно с една четвърт идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж ведно с направените подобрения върху които е изграден хотелския комплекс и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на съответните идеални части от процесния имот е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че ищците М. К., Т. К., Й. К. и Н. К. са наследници по закон на Г. Н. К., а К. Г. е наследник по закон на Б. Н. Г.. На наследодателите на ищците, както и на Ф. Н. К., М. Н. К. и С. Н. К. с н.акт № 55/1958 г. е признато право на собственост на основание давностно владение и наследство върху недвижимия имот – 1/2 ид. част от парцел IX в кв. 89 по плана на[населено място], която идеална част е 180 кв.м.
Прието е от съда, че към 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС е проведено отчуждение на празно дворно място парцел IX в кв. 89 по плана на[населено място] и празно дворно място парцел V в кв.48 по същия план, собственост на М. Я. В., като съобразно удостоверение от 25.06.1956 г., издадено от председателя на ГНС[населено място] между записаните на посоченото лице недвижими имоти покрити и непокрити в декларацията по ЗОЕГПНС е и ? ид.част от парцел IX в кв. 89 по плана на града. През 1950 г. е бил съставен акт за завземане на недвижим имот за държавен № 38 с констатациите за завзето празно дворно място парцел IX в кв. 89 и празно дворно място парцел V в кв.48 по плана на[населено място] на основание ЗОЕГПНС и с бивш собственик М. В..
С констативен нотариален акт № 33/1959 г. в полза на Ф. Г. К., С. Н. К. и наследодателите на ищците Б. Н. Г. и Г. Н. К. е признато право на собственост върху недвижим имот, отстъпен като обезщетение – на дворно място, парцел I кв.75, имот пл. № 125 по плана на[населено място] с площ от 527 кв.м., дадено като обезщетение за отчуждено дворно място за хотел, представляващо ? идеална част от парцел IX в кв.89 по плана на града с площ от около 180 кв.м., като е удостоверено, че нотариалния акт е издаден на основание чл.18 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда. С нотариален акт № 22/59 г. описания имот е продаден на М. Н. П..
Прието е от съда, че с решение № 488/03.12.98 г. на О. У. на С. област е уважена претенцията на наследниците на М. В. и същите са обезщетени на осн.чл.6,ал.3, вр.чл.2,ал.1,т.1 от ЗОСОИ със съсобственост върху хотелския комплекс, изграден върху парцел IX в кв.122 по плана на гр. Г. Д. за отчуждения от наследодателя им имот. С решение № 57/19.01.99 г. на О.У. на С. област са утвърдени направените оценки за определяне на идеалната част от съсобствеността и утвърдените квоти от същата. След взето решение за прекратяване на съсобствеността между общината и наследниците на М. В. между Община[населено място] и ответницата по иска Н. Т. на 23.10.2007 г. е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост, представляващ 43.50% идеални части от собствените на [община] 90.013% идеални части от УПИ IX в кв.122 по плана на града с площ от 1460 кв.м. ведно с построения на първия етаж на триетажната масивна сграда ресторант „Б.” ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с направените подобрения.
Идентичността на парцел IX в кв.89 по плана на гр.Г.Д. от 1930 г., съответно от 1958 г. с част от парцел IX Х. по действащия план на града е установена възоснова на изслушана съдебно техническа експертиза. Прието е, че мероприятието Х. на място е реализирано, като след 1993 г. сградата е претърпяла промяна на предназначението.
От правна страна е прието, че отчуждаване на част от процесния имот, собственост на М. Я. В. е извършено по реда на ЗОЕГПНС и че липсват данни за проведено отчуждително производство по реда на същия закон за частта от имота на наследодателите на касаторите.
Съдът е взел предвид констатациите в приложения н.акт № 33/59 г., с който наследодателите на ищците са признати за собственици на имота, получен като обезщетение срещу отчуждения процесен имот – ? ид.част от парцел IX в кв. 89 по плана на гр.Г. Д. от около 180 кв.м. и е направил извода, че отчуждителната процедура е извършен по реда на ЗПИНМ, което изключва приложението на З..
Съдът е приел, че наследственото правоприемство между ищците и Г. Н. К. и Б. Н. К. е установена от доказателствата по делото, като не са налице данни за право на собственост върху процесния имот в патримониума на техните праводатели към момента на отчуждаването. Прието е, че констативния нотариален акт за собственост № 55/58 г., издаден по обстоятелствена проверка само констатира и не поражда права в полза на посочените в него лица. Съдът е изложил и доводи, че нотариалния акт е издаден след началото на отчуждителната процедура за имота през 1956 г. При тези съображения е направен извода, че не е установена първата предпоставка от фактическия състав на чл.108 от ЗС, а именно, ищците да са доказали правото на собственост на наследодателите си върху спорния имот към момента на отчуждаването. Прието е за неустановено имота да се намира във владение на ответниците и владението да се упражнява без основание.
По иска за признаване за нищожен на договора за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот частна общинска собственост от 23.10.2007 г., сключен между Община[населено място] и ответницата Н. Т. съдът е приел същия за неоснователен. В тази насока е взето предвиди, че продажбата на чужда вещ не води до недействителност на сделката, нито налага извода за противоречие със закона или липса на предмет. Според съда нарушението на чл.33,ал.1 от ЗС не е противоречие със закона по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като е предвидена възможност в чл.33,ал.2 от ЗС съсобственикът, който не е бил поканен да купи частта на продаващия да изкупи същата. Правото на изкупуване от съсобственика също налага извода, че сделката не е нищожна. Според съда [община] е съсобственик на процесния имот и може да предложи своята част на който и да е друг от останалите съсобственици. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковите претенции.
По поставения правен въпрос от касаторите относно материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот, че същия е достатъчно доказателство за правото на собственост върху имота, описан в него и в полза на лицето, на което е издаден настоящият съдебен състав намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочената хипотеза е налице – т.е. правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи, разрешен с въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато правните норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или съответно практиката да се осъвремени поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. С обжалваното решение въззивният съд е зачел произтичащата от разпоредбите на чл.143,ал.1 ГПК/отм./ материална доказателствена сила на констативен нотариален акт № 55/1958 г. за собственост на недвижим имот, като официален свидетелстващ документ. Даденото от въззивния съд разрешение на процесуално правния въпрос по приложението на чл.143,ал.1 ГПК/отм./ е в съответствие с трайно установена практика на ВКС по приложението на този текст. Разпоредбите на чл.143,ал.1 ГПК/отм./ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. В настоящият случай разглеждането на правния въпрос няма да допринесе за промяна на създадената и то обилна съдебна практика по приложното поле на чл.143,ал.1 ГПК/отм./, нито ще допринесе за осъвременяването й, поради липса на данни за изменение на законодателството или обществените условия. Останалите доводи в изложението, касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 от ГПК. Същите не следва да се преценяват в настоящото производство по чл.288 от ГПК, в което съдът извършва преценка само за наличие или не на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 или т.3-та от ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по правния въпрос, формулиран от касаторите.
С оглед изхода на делото в полза на ответниците по жалбата Н. и В. Т. следва да се присъди сумата 500 лв. разноски за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 134 от 25.03.2010 г. по в. гр. дело № 291/2009 г. на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда М. Т. К., Т. Г. К., Й. Г. К., Н. Г. К. и К. К. Г., всички с адрес[населено място], [улица] да заплатят Н. П. Т. и В. С. Т. и двамата с постоянен адрес[населено място], ж.к.”К. с.”, ул.”И. Й.”, 5, ет.5, ап.17 сумата 500 лв. /петстотин лева/, разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: