3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
[населено място] 08.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №2666 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. С. Ш. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 03.02.2014г., постановено по в.гр.д.№3829/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 08.11.2013г. по гр.д.№11284/2013г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените от Ж. С. Ш. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт Х., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Ж. С. Ш. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й със заповед №2/08.05.2013г. на изп.директор на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
К. счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: „възможно ли е работодателят да прекрати едностранно трудовия договор с работника или служителя поради промяна в изискванията за образование и квалификация, ако работникът или служителят при назначаването си не е отговарял на действащата към момента на сключване на трудовия договор длъжностна характеристика” и „възможно ли е работодателят да извърши повторни промени в изискването за образование и квалификация, ако при сключване на трудовия договор образованието, изискващо се за длъжността, изначално не съвпада с притежаваното от работника или служителя и същият не притежава повторно измененото образование”. Счита, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и при противоречива съдебна практика, но сочи и не представя доказателства за наличието на такава практика. С приложените съдебни решения не са разрешени поставените от касатора въпроси, а на въпроси, които са различни от поставените и не са разрешени от въззивния съд в настоящия случай, а именно: дали нормата на чл.328, ал.1, т.6 КТ предполага промяна на изискванията за заемане на длъжността – образование и квалификация да е настъпила след сключване на трудовия договор между страните и намира ли приложение при начална липса на изискванията за заемане на длъжността – образование и квалификация за заемане на съответната трудова функция. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по същите поставени въпроси, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставения от него въпрос е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отделно от това разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има създадена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително по реда на чл.290 ГПК, а именно с решение № 173/08.04.2011 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 686/2010 г. Изяснено е, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 255лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.02.2014г., постановено по в.гр.д.№3829/2013г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ж. С. Ш. от [населено място], [улица]да заплати на [фирма], [населено място], [улица], сумата 255лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: