ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1027
София, 16.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1729/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба [фирма] [населено място] срещу решение от 14.09.2010 год. по гр.д. №234/2010 год. на ОС [населено място], с което е обезсилено решението на Районен съд [населено място] в частта, в която И. В. М. е възстановен на предишната му работа „Ш.“ при Б. М. Фитинги“ , АД [населено място] и делото е върнато на PC [населено място] за произнасяне по предявения иск за възстановяване на длъжността „С. формировчик“, както и в частта, в която е оставено в сила решението на PC, [населено място] , с което е признато за незаконно уволнението на И. В. М. , извършено със заповед № 111/04.07.2008 год. на Изп. Директор на [фирма] , дружеството е осъдено да му заплати сумата от 1500 лв. , представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение , присъдени са съответните такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на решението в частта, в която решението е на първата инстанция е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, и за неправилност на обжалваното решение в останалата част като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.
Ответникът по касация И. В. М. от [населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение при въведената факултативност на касационното обжалване , следва да са изпълнени и допълнителните изисквания , регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК : касаторът да е формулирал материално правен или процесуално правен въпрос и с обжалваното решение този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС на РБ, да се разрешава противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С TP №1/19.02.2010 год. по Т.д. № 1/2009 год. на О. на ВКС се прие , че правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Предвид тази дефиниция на правния въпрос, визираните в представеното изложение от касатора въпроси нямат характер на такива по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. С тях на практика касаторът визира процесуални проблеми, които не са били предмет на разглеждане във въззивното решение , съдът не е взел отношение по тях и същите не са обусловили изхода на спора. Повдигнатите въпроси касаят допуснати според жалбоподателя процесуални нарушения при разглеждане на делото от въззивния съд, свързани с преценката на определени факти, които могат да се третират като признание на ищеца на неизгодни за него обстоятелства, или представляват зададени от касатора въпроси във връзка с приложението на процесуалния закон / необходимост от доклад на въззивният съд, и съдържанието на доклада, възможност за преразглеждане на обуславящия иск доколкото производството по обусловения още не е приключило и пр./
Липсата на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК , който е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед на това не се налага обсъждането на посочените от касатора допълнителни критерии за достъп до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Няма основание да се счита че решението в частта, в която първоинстанционното решение е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане е евентуално недопустимо . Такова би било в случай, че въззивният съд се произнесъл досежно тази част на решението без да е сезиран с жалба , жалбата да е била просрочена или подадена от ненадлежна страна.
3
В случая самият касатор е обжалвал първоинстанционното решение в тази част пред въззивният съд като е твърдял , че същото е недопустимо.
С оглед на това не е налице и това основание за допустимост на касационното обжалване на решението в коментираната част, изведено по тълкувателен път с TP №1/19.02.2010 год. по Т.д. № 1/2009 год. на О. на ВКС
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то
г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.09.2010 год. по гр.д. №234/2010 год. на ОС [населено място].
Определението е окончателно.
3
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: