О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
София, 03.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 02 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 361 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. М. против решение № 4944 от 03.11.2010г. по гр.д.№ 5691/2010г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 22.01.2010г. по гр.д.№ 31232/2007г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС, предявен от касаторката да бъдат осъдени М. Б. П., Е. М. П., Л. М. И., П. Г. И., Е. П. И. да преустановят неправомерните действия, с които й пречат да упражнява правото си на собственик върху партерния :първия/ етаж от жилищната сграда, ведно с 28% от общите части на сградата, построена в УПИ VІ-46 от кв. 88 по плана на [населено място], [населено място], като отковат входната врата на жилищната сграда, осигуряваща достъп до жилището на ищцата от входа и стълбището, обслужващо цялата сграда.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 109 от ЗС и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на съда да приеме допустими и относими доказателства, за които е дал възможност да бъдат представени без да се мотивира.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.може ли съдът след като е допуснал писмени доказателства, представени от жолбоподателя, да откаже да ги събере без да се мотивира и 2. допустимо ли е носителят на голата собственост да предяви иск по чл. 109 от ЗС, или такова право има само носителя н ограниченото вещно право на ползване.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищцата е придобила по дарение с н.а. № 39,т.В-1/2001г. партерния /първи/ етаж от жилищната сграда, ведно с 28% от общите части на сградата, построена в УПИ VІ-46 от кв. 88 по плана на [населено място], [населено място]. Прехвърлителката си е запазила правото на ползване. Ответниците са собственици на таванския полуетаж и на сутеренния етаж. От СТЕ се установя, че входната врата към жилищната сграда, осигуряваща достъп до жилището на ищцата от входа и стълбището, обслужващо цялата сграда е закована със шпертплат и ламарина. Това е единствения вход за сградата по архитектурния проект. Ищцата има достъп до жилището си от южната страна на сградата пред стълби, които водят до тераса и врата от нея за хола на жилището, която е с ширина 55 см. От показанията на Д. В. У. – баща на ищцата се установява, че ответниците са затворили входа за жилищната сграда, но е заявил, че знае това от прокурорската преписка по повод подадено от дъщеря му оплакване.
РС е отхвърлил иска, защото е приел, че ищцата може да ползва жилището си в обема, който то има, а достъпа й е осигурен от алтернативен вход, поради което правото й на собственост не било смутено.
Въззивната инстанция е уважила искането за отговор на въпроси от ответниците по реда на чл. 114 от ГПК с определение по чл. 205 от ГПК/отм/ по който се разглежда делото в първа и втора инстанция, но в съдебно заседание е отказал да приеме писмени доказателства и е оставил без уважение искането по чл. 114 от ГПК. С постановеното решение е приел, че ищцата е носител само на голата собственост, тъй като прехвърлителката й си е запазила правото на ползване и поради това няма право да води иск по чл. 109 от ЗС.
И двата поставени въпроса са относими към крайния извод на съда. Въззивната инстанция при отменения ГПК действа като инстанция по същество и е длъжна да събере относимите към спора доказателства, съгласно ТР № 1/2000г. ат 04.01.2001г. на ОСТК.
По материално правния въпрос – допустим ли е иск по чл. 109 от ЗС, предявен от носителя на правото на собственост, от което е отделено правото на ползване, въззивният съд се е произнесъл отрицателно и това е решаващия му мотив. Той обаче е в противоречие със съдебната практика, според която собственика, дори да не притежава правото на ползване, като ограничено вещно право може да защитава правото си на собственост от всяко неоснователно действие, което го ограничава, или смущава, или е свързано с други посегателства върху имота. Със засягане на правото на ползване обикновено се засяга и правото на собственост, тъй като то е едно от правомощията на собственика.. Р № 204 от 09.04.2009г. по гр.д.№ 1297/2008г. на ІІ гр.о., Р № 488 от 04.05.2007г. по гр.д.№ 417:2006г. на ВКС ІІ гр.о.
Предвид констатираното противоречие на въззивното решение по първия въпрос със задължителната съдебна практика, а по втория с решения, постановени по отменения ГПК, следва да се допусне касационно обжалване по първия въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, а по втория – по т.2 от същия текст.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4944 от 03.11.2010г. по гр.д.№ 5691/2010г. на СГС по касационна жалба, подадена от М. Д. М..
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще се върне.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: