1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
София, 07.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2429 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Г. Г. чрез адв.П. Т. и адв.Ц. И. срещу решение № 10 от 31.01.17г., постановено по в.гр.дело № 607/16г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 150 от 27.07.16г.по гр.дело № 210/15г.на Шуменския окръжен съд.С него са отхвърлени исковете му с правно основание чл.49 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД срещу [фирма] за заплащане на сумата 100 000 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени от смъртта на майка му и сумата 5 261.91 лв,представляваща мораторна лихва за периода от датата на увреждането до предявяване на иска.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника [фирма].
Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по процесуалноправни и материалноправни въпроси,посочени в изложението по чл.283 ал.3 т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника.Посочено е,че смъртта на С. Г.,настъпила на 3.08.14г.от заболяването марсилска треска,довела до полиорганна недостатъчност,е причинила сериозни душевни болки на страдания на ищеца,които той продължава да търпи и към настоящия момент,но в случая тези вреди не са причинени от противоправни действия или бездействия на лекарите от спешното отделение на болницата.Установено е,че всеки от посочените лекари,дежурили в спешното отделение в процесния период /д-р Д. С.,д-р М. П.,д-р В. Г. и д- р Т. М./е оказал медицинска помощ на пациентката,всеки от тях е извършил преглед,преценил е състоянието й с оглед конкретните оплаквания и е предприел съответстващо на това състояние лечение,а д-р М. е назначил и допълнителни изследвания и незабавна хоспитализация. Проявените към момента на всяко постъпване в спешното отделение симптоми са били характерни за вирусните инфекции през летния сезон и в тази насока е било проведено лечение,защото типичните симптоми на болестта „петниста треска”не са били проявени и е липсвала информация за ухапване от кърлеж.Прието е още,че чрез стандартните кръвни изследвания,които се правят в спешното отделение,заболяването не е могло да се установи,а специфичните серологични изследвания не се правят в това отделение и за тях се изисква технологично време.Направен е извод,че при посещението на пациентката в спешното отделение изобщо не е било възможно да бъдат направени изследвания,от които да се установи болестта по-рано от 27.08.14г.,когато вече е била поставена точната диагноза от инфекциониста и вече е било започнало лечение на конкретната болест. С оглед на изложеното съдът е приел,че не е установено противоправно поведение на дежурните лекари от спешното отделение на болницата,което да е в причинна връзка със смъртта на С. Г. и с вредите на ищеца.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като извърши преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,приема следното:
Посочените от касатора процесуални въпроси от № 1 до № 5 се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни за спора доказателства и доводи и възражения на страните.Настоящият съдебен състав намира,че този въпрос не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика,т.е.не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.В обжалваното решение съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства и на заявените от страните доводи,като е формирал свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявения иск.
Не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и въпросите №№ 6-8,които се отнасят до преценката на доказателствата,въз основа които съдът е формирал вътрешното си убеждение.В случая съдът е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза наред с останалите доказателства по делото,в т.ч.със свидетелските показания. Няма процесуална пречка вещите лице да присъстват на разпита на свидетелите и да задават въпроси,изхождайки от своята компетентност,които са от значение за изготвяне на експертизата.
Не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК и по поставените материалноправни въпроси.
Въпросът: Следва ли въззивният съд да извърши преценка дали всеки един лекар,който е лекувал пациент какви точно действия е предприел по диагностициране и лечение на пациента или по собствена преценка може да приеме,че всички лекари са спазили изискванията на Закона за здравето и медицинските стандарти по лечението на пациент,не е разрешен в противоречие с решение № 268 от 24.02.16г.на ВКС по гр.дело № 2525/15г.на ІІІ г.о.В него е посочено,че неправомерно поведение ще е налице, ако лекарите са нарушили нормативно установените правила за провеждане на лечението или са допуснали нарушение на практически установените правила за диагностициране на заболяването и провеждане на лечението,както и че отговорност ще е налице ако е проявена небрежност при диагностициране на заболяването и провеждане на лечението.В обжалваното решение е прието,че действията на всеки един от дежурните лекари от спешното отделение при ответното лечебно заведение са били в съответствие със задълженията им,визирани в КТ,професионалната етика, Закона за здравето,Закона за лечебните заведения,медицинския стандарт”Спешна медицина”и Правилника за работа на спешното отделение в болницата.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване,а е касационно основание,което подлежи на проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допусната касация.
Въпросът :Достатъчни ли са показанията на свидетелите на ответника,за да се приеме от съда,че едно физическо лице е било лекувано адекватно от момента на първия преглед,при което е заявило оплакванията си,до момента на настъпване на леталния изход, не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото съдът не е обосновал решението си единствено със свидетелските показания,а ги е обсъдил заедно с останалите доказателства по делото,в т.ч.и със съдебно-медицинската експертиза.
Въпросът:При искова претенция по чл.49 ЗЗД за неадекватност и несвоевременност на проведено лечение на пациент какъв е предметния обхват на проверката,която съдът следва да извърши,за да приеме,че лицето е било лекувано адекватно, не е резрешен в отклонение от съдебната практика,която безпротиворечиво приема,че за успешното провеждане на иска по чл.49 ЗЗД е необходимо да се установят елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане -– противоправно деяние/действие или бездействие/,вреда и причинна връзка противоправното деяние и настъпилата вреда.
Въпросът:Необходимо ли е едно физическо лице да знае от какво заболяване страда,само да се диагностицира и да заяви това пред лекуващите лекари, също не е обусловил въззивното решение,тъй като съдът не е изложил мотиви в такава насока.
Въпросът: Може ли съдът служебно да прави извод за адекватност на проведено лечение на пациент до настъпване на смъртта, без да са събрани доказателства за периода от постъпването на лицето в болницата до настъпването на смъртта, е относим към правилността на решението.
Въпросите с № 5 и № 6 дублират посочените по-горе,макар и да са формулирани по друг начин.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 10 от 31.01.17г.,постановено по в.гр.дело № 607/16г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.