О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
София, 19.07.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №135 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. М. П. от [населено място], срещу решение от 11.11.2011г., постановено по в.гр.д. №784/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2011г. по гр.д.№134/2011г. на Ловченски районен съд за уважаване на предявените от [фирма] искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от [фирма] срещу Л. М. П. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 16 094,40лв., представляваща левова равностойност на липси, установени на 01.09.2010г., след съставяне на сравнителна ведомост при извършена инвентаризация и сумата 805,26лв. на основание чл.86 ЗЗД.
По първия от поставените в изложението за допускане на касационно обжалване въпроси е даден отговор в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №1 от 31.01. 2011г. по гр.д. № 158/2010г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че неизпълнението на възложено трудово задължение на работник или служител да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности е основание за имуществена отговорност, но предаването на поверените на служителите стоково-материални ценности под отчет е обстоятелство, което също подлежи на установяване пред съда. С въззивното решение този въпрос не е разрешен в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. В настоящото производство по преценка допустимостта на касационното обжалване не може да се проверява правилността на изводите на съда, че по делото е установено предаването на стоково-материалните ценности под отчет на ищец – материално-отговорно лице. Поради това оплакванията в тази насока, съдържащи се в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не стоят на обсъждане в настоящия съдебен акт. Предаването на поверените на служителите стоково-материални ценности под отчет подлежи на установяване с писмени доказателства и тъй като се касае до движение на стоково-материални ценности това са счетоводни документи. Преценката дали по конкретното дело е установено предаването на стоките на отчетника е фактически въпрос, който се преценява с оглед на конкретните данни по делото, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по поставения в т.7 въпрос относно доказателствените средства за установяване на предаването на вещите и по поставения десети въпрос за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. По втория от поставените въпроси има създадена задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №878/09 от 14.01.2010г. по гр.д. № 3785/2008г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената /чл. 126, т.8 КТ/ за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск /чл. 204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл. 46 ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят /чл. 83, ал.1 ЗЗД/, като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата /чл. 127, ал.1, т.2 КТ/; да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности. По този въпрос въззивното решение не е в противоречие със посочената задължителна съдебна практика /не е прието нещо различно по приложението на чл. 207, ал.1, т.2 КТ и чл. 83, ал.1 ЗЗД/, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване. Що се отнася до правилността на изводите на въззивния съд по направеното възражение, тя не може да бъде обсъждана в производството по допускане на касационно обжалване. Това се отнася и до въпроси по т.5 и т.9, които е от значение за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, за правилността на решението. По поставения въпрос за разпределянето на доказателствената тежест в производството по иска с правно основание чл.207 КТ, също няма основание за допускане на касационно обжалване, тъй като има задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл.290 ГПК решение №380 от 02.06.2010г. по гр.д.№758/2009г. на ВКС, ІІІг.о и решение №123от 30.05.2011г.по гр.д. №890/2010г. на ВКС, ІІІг.о., с които е прието, че при констатация за липси на парични или материални ценности се презумира, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно. Въззивното решение не е в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна. В т.3 от изложението жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Касаторът е посочил определение на ВКС за допускане на касационно обжалване. При служебна проверка се констатира, че по допуснатите въпроси е постановено решение №380 от 02.06.2009г. по гр.д.№758/2009г. на ВКС, ІІІг.о., включително относно доказателствената тежест в производство по чл.207, ал.1, т.2 КТ при имуществена отговорност на МОЛ за липси на стоково-материални ценности, на който въпрос е отговорено както и в посочените по-горе решения на ВКС по чл.290 ГПК. Поставения въпрос в т.6 от изложението дали вещото лице е работило по поставената задача не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а освен това касаторът изхожда от разбирането си, че реалната пазарна цена в случая следва да се определи като скраб, а това разбиране не е споделено от въззивния съд. Поставеният въпрос относно характера на отговорността на отчетниците при сключен договор за бригадна отговорност не е разрешен от въззивния съд, а и не е от значение за делото доколкото такива доводи не са релевирани в отговора на исковата молба. В т.8 е поставен процесуално-правен въпрос дали може съдът да дава последна възможност на страната да представи доказателства, ангажирани от другата страна, и да уточни задачата на експертизата, ако не е имала извинителна причина за неизпълнение на указанията. Делото е отложено за разпит на свидетели, тъй като не са били редовно призовани, поради което насрочването на новото заседание не е причинено от ищеца. Освен това разпоредбата на чл.148 ГПК, която не е неясна или непълна, дава възможност ако е необходимо съдът да насрочи ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини – в случая не са събрани изискани от страната документи от другата страна, непредставени по независещи от нея причини, а при необходимост от експертно заключение съдът може да допусне съдебна експертиза и служебно. Поради изложеното не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.11.2011г., постановено по в.гр.д. №784/2011г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: