О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
София, 21.10.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3201 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], чрез процесуалния си представител адв.Ц., срещу решение от 07.02.2013г., постановено по гр.д.№530/2012г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 12.10.2012г. по гр.д.№210/2012г. на Радневски районен съд за уважаване на предявените от П. Г. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. Г. А., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от П. Г. А. срещу [община] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №9 от 27.02.2012г. на кмета на [община] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист” – ЦУИГ и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ в размер на 3200лв.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата, поради това, че подборът не е извършен в съответствие с критериите по чл.329 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване поддържа, че „изводите на съда за незаконосъобразност на извършения подбор” са в противоречие с ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, с което е прието, че когато преценката на работодателя е обективирана в писмен документ, при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя. не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, който счита, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и въпроса, който считат, че е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, в случая въззивният съд е приел, че е налице оспорване на протокола за подбор от служителката, която е ангажирала доказателства за опровергаване на констатациите на комисията по подбора, оспорила е приетата от работодателя оценка на нивото на изпълнение на възложената работа, позовайки се и на резултати от извършвано периодично оценяване на ниво на изпълнение на работата от началник-отдела и това е защитната й позиция в процеса. Дали при тези данни изводът на съда, че служителката е оспорила приетите от работодателя оценки, е необоснован, каквито са доводите на касатора, не може да бъде преценявано в производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.02.2013г., постановено по гр.д.№530/2012г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на П. Г. А. сумата 150лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: