Определение №1028 от 28.9.2012 по гр. дело №149/149 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1028
София 28.09.2012г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 149 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. Т. чрез пълномощник адв.В. С. срещу решение № 495 от 8.12.11г., постановено по в.гр.дело № 760/11г.на Окръжен съд – Кюстендил.С него е отменено решение № 624 от 21.09.11г.по гр.дело № 1190/11г.на Районен съд –Кюстендил и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против О. д. на М. К..
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Прилага решение № 1383 от 14.07.06г.на ВКС по гр.дело № 3169/03г.,ІІІ г.о.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба О. д. на М. К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел,че заповед № 1179 от 14.04.11г.на директора на ОДМВР К.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Д. Т. поради наложено дисциплинарно наказание”уволнение”на основание чл.190 ал.1 т.7 във вр.с чл.187 т.3 пр.2 и т.7 КТ,е законосъобразна. Изложени са съображения,че служителят е извършил тежко нарушение на трудовите си задължения като техник,механик/технически контрол на МПС,изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по идентификация на автомобил за регистрация.В случая при проверката на товарен автомобил марка ”М.” било установено,че има промяна в конструкцията му,без приложено надлежно разрешение,но въпреки това Т. е извършил регистрацията му.От назначената техническа експертиза било установено,че извършената промяна в конструкцията на товарния автомобил – удължаване на товарния борд към датата на регистрация – 14.10.20г. е съществувала,както и че тази промяна ще доведе до намаляване стабилността на управление на автомобила,увеличаване на спирачния път,което е предпоставка за възникване на ПТП.Въззивният съд е счел,че тежестта на нарушението съответства на наложеното наказание от дисциплинарно наказващия орган,тъй като са преценени правилно критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл.189 ал.1 КТ.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.На поставения от касатора въпрос относно критериите по чл.189 ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание е отговорено с решение № 305 от 1.06.10г.по гр.дело № 620/09г.на ІІІ г.о.на ВКС.В него е прието,че в разпоредбата на чл. 190, т. 7 от КТ като основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е предвидено тежко нарушение на трудовата дисциплина. Нормата на чл. 190, т. 7 от КТ е бланкетна и визира нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в чл. 190, ал. 1, т. 1-6 от КТ, е достатъчно тежко според критериите на чл.189, ал.1 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Критериите са: тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, и поведение на работника или служителя. При налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя, които в случая са преценени от въззивния съд.
Приложеното решение № 1383 от 14.07.06г.на ВКС по гр.дело № 3160/03г.на ІІІ г.о.е постановено по реда на отменения ГПК и е от кръга на визираните в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Същото е постановено при друга фактическа обстановка и не е относимо към настоящия казус,поради което не може да обоснове наличието на противоречива практика по посочения въпрос.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 495 от 8.12.11г., постановено по гр.дело № 760/11г.на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top