4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
гр.София, 04.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и девети септември две хиляди и десета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1301/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. Т. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 632/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 349/ 2010 г. С посоченото решение окръжният съд потвърдил решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 1207/ 2008 г. в частта, в която след прекратяване на брака между касатора и Р. Т. Х. (сега с фамилно име Х.) на последната е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Ц. С. Х., а на бащата С. Т. Х. е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка от 50 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по въпроса притежава ли Р. Х. необходимите качества за отглеждането и възпитанието на детето и как тези качества са доказани, както и надлежно ли са обсъдени доказателствата в тази насока. Според касатора по тези въпроси решението на въззивния съд противоречи на ППВС № 1 от 1974 г. В допълнително изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са повдигнати и въпросите може ли в решението си за развод съдът да се позове на доклад на социалните служби, даден в производство по налагане на привременни мерки; допустимо ли е съдът да постанови в решението по същество нещо различно по режима на отношенията между детето и развеждащите се съпрузи, определен с привременни мерки без да изложи надлежни мотиви. Касаторът не е уточнил как според него тези въпроси се съотнасят към отделните хипотези на чл.280 ал.1 от ГПК (дали се касае за противоречивото им решаване в практиката, дали са решени в противоречие с практиката на ВКС или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото), но ако се съди от приложените към допълнителното изложение съдебни актове, то той е имал предвид хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторът моли за допускане на касационно обжалване на решението, съответно – за отмяната му.
Ответникът по касация – Р. Т. Х. – счита, че не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 от ГПК и моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
При постановяване на въззивното решение не е допуснато противоречие със задължителните указания по ППВС № 1 от 1974 г. Цитираното постановление задължава съдилищата при определяне на родителя, който за в бъдеще ще упражнява еднолично родителските права, да се ръководят приоритетно от интересите на детето. Под интереси на детето се разбират необходимостта от правилното му отглеждане и възпитаване, създаване на трудови навици, осигуряване на материалните му нужди, като съвкупността от интереси се разглежда в крайна сметка от аспекта на осигуряване на всестранно развитие на личността. Предвидено е задължение за съда да изслуша родителите и детето, но изрично е указано, че желанията на изслушваните не са задължителни за съда. Посочени са критериите, от които съдът се ръководи при определяне на мерките на лични отношения, включително възпитателски качества на родителите и социален облик, грижи и отношение към децата, изявено желание за упражняване на родителските права, привързаност на децата към родителите, пол и възраст на децата. Изрично е посочено, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол.
Обжалваното въззивно решение е съобразено с тези задължителни указания. Преценено е, че и двамата родители имат нужните качества за възпитаването и отглеждането на детето от брака, но предвид възрастта и пола му в интерес на детето е майката да поеме непосредствените грижи, при определен разширен режим на контакти с бащата. При равни други условия изводът, че майката е по-пригодна да отглежда възпитава деца от женски пол, съответства напълно на указанията на ВКС в постановлението от 1974 г. Твърденията на касатора, че доказателствата по делото не сочат Р. Х. да притежава необходимите качества за отглеждане и възпитаване на детето, не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.280 от ГПК. Въззивният съд е изложил съображения кои доказателства кредитира и какво приема за установено от тях, а преценката и обсъждането на тези доказателства не могат да бъдат проверявани при допускането на касационното обжалване. Евентуални грешки на въззивния съд при осъществяване на тази дейност могат да са касационно основание по чл.281 от ГПК, но не са основание за допускане на обжалването по чл.280 от ГПК.
Що се касае до повдигнатите в допълнителното изложение на касатора въпроси, то по делото няма данни те да се решават противоречиво от съдилищата. На първо място следва да се отбележи, че определенията на ВКС по чл.288 вр. чл.280 от ГПК не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, „въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК”. Следователно определенията на съдилищата, включително тези по чл.280 от ГПК, не могат да обосноват извод за противоречиво разрешаван въпрос. Ето защо обсъждането на мотивите на приложените от касатора определения е безпредметно.
Относно представеното решение на ВКС, І г.о. № 592 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 1580/ 2008 г (постановено по реда на чл.218а ал.1 б.”А” от отменения ГПК), то същото не съдържа разрешение на повдигнатите от касатора въпроси. В това решение е възпроизведено указанието на ППВС № 1 от 1974 г. – че интересът на детето е основание за възлагане на родителските права и че този интерес се определя от всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото му развитие. Както съдът отбеляза, в обжалваното въззивно решение не е допуснато противоречие с тези указания, съответно не може да се направи и извод за противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата.
Дори да се приеме,че касаторът е имал предвид повдигнатите в допълнителното изложение въпроси да са от значение за прилагането на закона и развитието на правото, то и в този случай не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК са налице когато трябва да се въведе промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито една от тези предпоставки не е налице. Въпросът дали социалният доклад в производството за привременни мерки важи и по бракоразводното дело, е лишен от смисъл, при положение че самият закон разглежда допускането на привременните мерки като възможно само по висящо брачно дело. Следователно не се касае за отделни и самостоятелни производства, по които да се събират отделно доказателства и да се извършват независими процесуални действия. Законът е ясен – привременните мерки се налагат въз основа на същите доказателства, които са приети по брачния процес (чл.323 ал.2 от ГПК) и не се налага намесата на ВКС за тълкуването му или за осъвременяване на практиката. Същото важи и по въпроса може ли бракоразводното решение по въпросите за предоставяне на упражняването на родителските права и издръжката да е с резултат, който е различен от привременните мерки. Вярно е, че законът не съдържа изрично указание в този смисъл, но това следва от разпоредбата на чл.323 ал.3 от ГПК, която позволява на съда всякога да измени тези мерки. Същият извод следва и от естеството на мерките, които самият законодател нарича „привременни” – т.е. такива, които имат сила само докато делото е висящо. Целта е да бъде гарантиран интересът на детето в периода от време, в който производството за развода тече и който може да се окаже продължителен. Обаче съдът всякога може да промени мерките, включително да постанови решение в което да разреши въпросите за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката по различен от привременните мерки начин. Следователно законът не е неясен, а и в съдебната практика решаването на повдигнатия въпрос е еднозначно и без затруднения, поради което не се налага ВКС да отговаря на същия въпрос по реда на чл.291 от ГПК. Що се касае до това дали са правилни мотивите на въззивният съд да реши по различен начин в сравнение с привременните мерки въпросът за родителските права и свързаните с него, то ВКС вече изложи съображения, че такава преценка в производството по чл.288 от ГПК не може да се прави.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Искането в тази насока следва да се отклони, като с оглед изхода от спора на ответницата по касация следва да се присъдят разноските по настоящето производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 632/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 349/ 2010 г.
ОСЪЖДА С. Т. Х. да заплати на Р. Т. Х. сумата 150 лв (сто и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: