О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1028
София, 16.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 45/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Г., М. С. Г. и З. М. Г. и тримата от [населено място], чрез адв. М. З. срещу решение № 73/ 09.06.2010 год. по гр.д. № 213/2010 год. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решението , постановено по гр.д. № 103/2008 год. на Окръжен съд [населено място] ,с което по мотивирано искане на КУИППД по чл. 28 ЗОПДИППД са отнети в полза на държавата описаните в решението недвижими имоти, лек автомобил ,както и парични суми , притежание на ответниците.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна.
Ответникът по касация КУИППД , [населено място], чрез ТД на КУИППД [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторите са формулирали 10 правни въпроса , които според касаторите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото поради липса на задължителна за съдилищата съдебна практика- основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК .
При въведената факултативност на касационното обжалване за да се допусне такова, следва да са изпълнени изискванията на чл. 280ГПК : касаторът да е формулирал материално правен или процесуално правен въпрос , както и да е изпълнен посочения от касатора допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване. .
В случая второто изискване на закона не е налице по отношение на посочените в изложението въпроси под №2,3,4 ,6 и 7 . По тези въпроси отговор е даден с решения на ВКС , постановени при условията на чл. 290 ГПК , които имат задължителен характер.
Така с решение № 671/09.11.2010 год. по гр.д. № 875/2010 год. на ВКС, 4-то го. е прието, че законът не изисква да има пряка причинно- следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото на значителна стойност / въпрос № 6 в изложението/.Достатъчно е да се установи, че за проверявания период ответниците по мотивираното искане, не доказват законен източник на средствата за придобиване на установеното имущество , за да се приеме, че същото е придобито от престъпната дейност. С решение № 834/23.12.2010 год. по гр.д. № 1417/2009 год. на ВКС, 4 г.о. е прието , че установяването на законен източник за придобиване на имуществото, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая с оглед фактите,свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност. По този начин е отговорено и на въпросите какви са критериите за формиране на основателно предположение , че придобитото е свързано с престъпна дейност / въпрос №3 от изложението/ и какво означава по смисъла на ЗОПДИППД „доходи придобити пряко или косвено от престъпна дейност”/ въпрос № 4/, както и на въпроса подлежи ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД имущество , придобито преди периода, през който е извършена престъпната дейност / въпрос №2 от изложението/, Доколкото за това имущество не е установен законен източник на средства и характера на извършваната престъпна дейност дава основание да се счита, че същото е могло да се придобие от нея , имуществото макар и да е придобито преди периода на престъпната дейност, но в рамките на проверявания период, подлежи на отнемане.
С цитираното вече решение № 671/09.11.2010 год. по гр.д. № 875/2010 год. на ВКС, 4-то го., е прието че проверяваното имущество следва да бъде преценявано по неговата пазарна стойност към датата на неговото придобиване / въпрос № 7/, като е обосновано, че доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това , че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса относно постигнатото между тях съгласие в т.ч. и досежно цената на имота, предмет на сделката. Прието е ,че държавата в лицето на КИИППД не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на имуществото. В този смисъл са и решение № 471 от 06.07.2010 год. по гр.д. № 641/2009 год. на ВКС, 3-то г.о. и решение № 89/2010 год. по гр.д. № 717 на ВКС, 3-то г.о
С обжалваното решение възприетото от съда е в съответствие с даденото от ВКС задължително тълкуване.
Въпрос №1 и 8 от изложението не се налага да бъдат тълкувани. Отговорът на първия въпрос следва от обстоятелството, че ЗПДИППД е специален, при това санкционен закон, който изключва приложението на общия в коментирания аспект закон – ГПК. В този смисъл е и становището на Варненския апелативен съд , изразено в обжалваното решение. Отговорът на въпрос № 8 произтича от правилата за разпределение на доказателствената тежест , /чл.154 ГПК/ ,които са ясни и във връзка с приложението им съществува трайна съдебна практика, която е правилна. При постановяване на обжалваното решение тези правила не са нарушени.
Въпросите под № 9 и 10 са хипотетично поставени без да съдържат обосновка съдържащото се в тях предложение за установяване минималните размери на издръжката на едно лице , как биха повлияли на изводите на съда относно това какъв е размерът на придобитото имущество, за което не е установен законен източник, което в значителна степен надхвърля стойността на приетите за установени законни източници на средства. Отделен е въпроса, че в доказателствена тежест на ответниците е било да установят ако са имали по- ниски разходи за издръжка от приетите с въззивното решение.
По изложените съображения не са налице законовите изисквания за достъп да касационно обжалване и същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73/ 09.06.2010 год. по гр.д. № 213/2010 год. на Апелативен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: