О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
София 28.09.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 160 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. С. Н. и И. А. Н. чрез пълномощник адв.Т. В. срещу решение № 552 от 9.11.11г.,постановено по гр.дело № 779/11г.на Окръжен съд – Русе,с което е обезсилено решение № 1050 от 21.05.11г.по гр.дело № 5756/09г.на Русенския районен съд и производството е прекратено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателите сочат визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор В. Я. – пълномощник на П. А. като синдик и представляващ [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявеният иск за установяване привидността на клаузата относно договорената продажна цена в нот.акт № 73/95г.е недопустим поради липса на правен интерес за ищците.Същите са обосновали интереса си с предявен иск по чл.615 ТЗ против тях и наведеното от тях възражение за пълна трансформация на лично имущество в това производство.Според съда именно при защитата си по този иск ищците са разполагали с възможността да релевират възражението си за симулативност на сделката относно цената,поради което в настоящото производство тази възможност се е преклудирала.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая формулираните от жалбоподателите въпроси се свеждат от основния въпрос от значение за изхода на делото,а именно – за правния интерес като положителна процесуална предпоставка при иск за обявяване нищожност на разпоредителна сделка,по който трайно отстояваното в практиката на Върховен касационен съд разрешение е, че правният интерес от иска по чл. 26 ал.1,ал.2 от ЗЗД подлежи на положителна преценка тогава , когато прогласяването на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица установително действие спрямо имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител , свързано с материално право на ищеца , по отношение на конкретното имущество .В този смисъл е решение № 576 от 30.09.10г.по гр.дело № 1803/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая тази преценка е извършена от въззивния съд в съответствие със задължителната практика.Правните последици от успешното провеждане на предявения иск с оглед обявената по съдебен ред недействителност на оспорваната клауза на процесната сделка не биха се проявили пряко в имуществената сфера на ищците,поради което приетото от въззивния съд разбиране за недопустимост на иска поради липса на правен интерес е съобразено с практиката на ВКС.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Представеното от жалбоподателите решение № 884 от 18.11.09г.по гр.дело № 3015/08г.на І г.о.на ВКС е постановено в производство по чл.303 ал.1 т.2 ГПК по предявен иск с правно основание чл.97 ал.3 ГПК/отм./и е неотносимо към настоящия казус.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставения въпрос има трайна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 552 от 9.11.11г., постановено по гр.дело № 779/11г.на Окръжен съд-Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.