3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
[населено място] 08.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №2830 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Л. Г., чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 13.02.2014г., постановено по в.гр.д.№3940/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 01.11.2013г. по гр.д.№4156/2013г. на Пловдивски районен съд са отхвърлени предявените от Б. Л. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба ПГ по жпт „Х. С.”, чрез процесуален представител адв.З., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Б. Л. Г. срещу Професионална гимназия по железопътен транспорт „Х. С.” искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му със заповед №218/22.01.2013г. на директора на професионалната гимназия на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”старши учител професионална подготовка по практическо обучение”/инструктор, обучение на водачи на МПС/ на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: „изготвянето на длъжностните характеристики се прави с оглед длъжността или с оглед лицето, което я заема”, „възможно ли е когато за една и съща длъжност са залоени две щатни бройки и те се заемат по едно и също време от две лица, длъжностните им характеристики да бъдат различни и възможно ли е в този случай изискването за образование да бъде различно”, „възможно ли е работодателят да изменя изискванията за образование и прекратява трудовите договори с учители, за които е приложима разпоредбата на параграф 5 от Инструкция №2/1994г. за изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност”. К. само сочи, че по поставените въпроси е налице противоречива съдебна практика, но не сочи и не представя доказателства за наличието на такава – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /така в т.3 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по същите поставени въпроси, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставения от него въпрос е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отделно от това разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има създадена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително по реда на чл.290 ГПК, а именно с решение № 173/08.04.2011 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 686/2010 г. Изяснено е, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Когато изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно. Отделно от това, последният от поставените въпроси не е от значение за конкретното дело, тъй като, видно от данните в личното трудово досие на служителя, трудовият договор на касатора с работодателя-ответник е сключен през 1997г., поради което трудовото му правоотношение не е заварено от Инструкция №2/1994г., а параграф 5 се отнася до заварени на съответните длъжности лице, които не отговарят на изискванията на инструкцията /не на налице заварен случай, тъй като трудовият договор на ищеца е сключен по-късно, а и самият той сочи, че при постъпването си на работа е отговарял на изискванията на инструкцията, поради което поставеният въпрос за приложението на посочената разпоредба не е относим към спора/.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.02.2014г., постановено по в.гр.д.№3940/2013г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: