О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
гр.София, 4.08.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 625 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. В. от гр. Р., подадена от пълномощника й- адв. Д. К. срещу въззивно решение № 6 от 19.01.2009г. по гр.д. № 860/2008г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 121 от 20.10.2008 г. по гр. д. № 1457/2008г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката при условията на евентуалност срещу П. С. И. искове- за прогласяване нищожност на сключен с нот.акт № 50/2006 г. на нотариус Г. Г. , с район на действие РРС, договор за покупко-продажба на ? ид.ч. от дв. място в гр. Р., цялото с площ от 244.50 кв.м., представляващо поземлен имот № 1* кв.262 по плана на града, заедно с 3/8 ид.ч. от апартамент в построената в същото място жилищна сграда с площ от 44.50/98.20 кв.м. , със самостоятелен вход и съставляващ ъгловата част на жилищната сграда, поради противоречие със закона, изразяващо се в извършено нищожно нотариално действие, както и иска за прогласяване нищожност на договора, поради наличие на абсолютна симулация.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
От ответника по касационната жалба П. С. И. е постъпил писмен отговор, в който изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката въззивният съд е приел, че при изповядване на сделката не е нарушено изискването на чл.476, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ относно съдържането на нот. акт свързано с изискването да е посочено местожителството на лицата участващи в производството, поради което извършеното нотариално действие не е нищожно на основание чл.472 ГПК /отм./. По евентуалния иск за прогласяване нищожността на договора, поради абсолютна симулация съдът е приел, че такава не е налице, тъй като по делото не е установено страните да не са желали настъпването на правните последици – прехвърляне собствеността върху ид.части от недвижимия имот срещу заплащане на определена цена, което се установява и от представеното обратно писмо.
В изложението за допускане на касационно обжалване поставените правни въпроси касаят нищожност на нотариалното действие по чл.472, ал.2 ГПК /отм./ вр. чл.476 б.”в” ГПК /отм./ и чл.6а от Правилника за вписвания и нищожност на правната сделка, поради привидност на цената.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК следва правният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд- Постановления на Пленума на Върховния съд и тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и търговска колегия. В случая жалбоподателя обосновава допустимостта на касационно обжалване с цитираните от него решения на съдилищата, което обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да е налице основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата при отчитане на обстоятелството, че разрешението е дадено по конкретно дело което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани. Поставеният от жалбоподателката въпрос за валидността на нотариалното действие по см. на чл.472, ал.2 ГПК /отм./ вр. чл.476 б.”в” ГПК /отм./ свързан с местожителството на страните, което следва да е елемент от съдържанието на нот.акт, предвид разпоредбата на чл.476 б.”в” ГПК /отм./ в случая е разрешен от съда с оглед установения по делото факт, а именно отразеното в представения нот.акт местожителство на страните. Доводите на жалбоподателката свързани с твърдението й, че понятието местожителство следвало да се тълкува в смисъла изразен в решение № 466 по адм. дело № 9974/2005 г. на петчленен състав на ВАС и решение по гр.д. № 429/2003 г. на ВтАС, а именно че в нот.акт следва да бъде посочен постоянния адрес на участващите в производството не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така защото, поставеният въпрос не е решен в противоречие с даденото в решението на ВтАС разрешение, в което е отразено, че независимо от наличието на различни правни норми относно понятието местожителство, към момента на изготвяне на нот.акт съгласно чл.476 б.”б” ГПК /отм./ посочването на местожителството на лицата участващи в нотариалното производство е задължителен елемент. По настоящото дело съдът е приел, че в нотариалния акт е посочено местожителството на страните по сделката, с което е изпълнено изискването на чл.476 б.”в” ГПК /отм./. Въведеното с Правилника за вписвания – чл.6, ал.1,б.”а” изискване и за посочване на постоянен адрес има отношение към вписването на нот.акт, но не и към неговата валидност по чл.472, ал.2 вр. чл.476 б.”в” ГПК /отм./. Цитираното решение на ВАС не е част от практиката на съдилищата по граждански дела и не е основание за допускане на касационно обжалване. Независимо от това с него съдът е приел, че направената добавка в чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписвания, относно реквизитите, които следва да съдържат подлежащите на вписване актове в смисъл, че освен изискването за местожителство на страните в скоби е добавено “постоянен адрес” не е в противоречие с чл.476 б.”в” ГПК, а позволява страните да бъдат индивидуализиране не само по общи данни за местожителство, а и с конкретни такива отговарящи по съдържание на постоянния им адрес, т.е. че двете понятия са различни по своето съдържание и обхват.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос за нищожност на правна сделка поради привидност по отношение на цената е свързан с даденото от съда разрешение по конкретното дело, с оглед установените конкретни факти относими към спорното право. Въззивният съд е приел, че договорът е валиден, тъй като страните са имали воля собствеността да се прехвърли срещу заплащане на определена цена. Цитираните в изложението решения на Върховния касационен съд не дават други разрешения по конкретния материалноправен спор. Даденото в решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, ІІ г.о. разрешение е по конкретен казус свързан с установените по делото факти, относими за конкретния случай, а даденото в решение № 493 по гр.д. № 273/1999 г. на ВКС, ІІ г.о. е неотносимо тъй като не касае въпроса за привидност на сделките, а за тяхната нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД-поради липса на съгласие. Доводите на жалбоподателката обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК, като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, тъй като касаят неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, само след допускане на решението до касационно обжалване, но не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – относно поставения от жалбоподателката въпрос за нищожност на нотариалното действие, поради непосочване на местожителството на участващите в нотариалното производство страни. За да е налице това основание следва да е аргументирана липсата на съдебна практика или наличието на неправилна такава, както и необходимостта от тълкуване на правни норми с оглед правилното приложение на закона. В случая нормата на чл.476, б.”в” ГПК /отм./ е ясна и точна, по приложението й има трайна съдебна практика.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 6 от 19.01.2009г. по гр.д. № 860/2008г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба на В. К. В. от гр. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :