О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
София, 11.11.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 943 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. П. П. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №40/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в хипотеза на спор между лице,позоваващо се на решение за реституция по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ срещу бивш ползувател с трансформирано в собственост право на собственост върху имота по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ ,който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се също така,че съдът се е произнесъл и по въпроса за предмета на доказване при предявен отрицателен установителен иск и по-специално следва ли правата на ищеца да бъдат установени по категоричен начин,като не се сочи според коя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Излага и съображения за неправилност на решението.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. И. В.,М. И. И., Н. К. Д.,П. Я. К.,Р. И. П.,З. И. А.,И. К. С.,С. К. Б. и Р. П. В. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №40/2008г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция ,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено в отношенията между страните,че Д. П. П. не е собственик на недвижим имот с площ от 600кв.м.,находящ се в гр. В.,кв.”В”,м.”М”,съставляващ ПИ №841 по ПНИ на м.”М”.
Прието е,че възстановеният на наследниците на К. А. К. с решение №809/31.07.2001г. на ОСЗ-Варна имот се припокрива с имот №841 по ПНИ на м.”М”,като с оглед характера на предявения иск в тежест на ответника е да установи чрез главно и пълно доказване правата си,произтичащи от §4а ПЗР ЗСПЗЗ-че е имал качеството на ползувател,като е получил имота въз основа на акт на държавен орган, посочен в §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ вр. §63 ППЗСПЗЗ;че постройката,намираща се в имота,отговаря на критерия за сграда по смисъла на §1в ППЗСПЗЗ и действуващите към момента на построяването СПН и същата е била построена до 01.03.1991г.,както и че е заплатил земята на собственика чрез общината по реда на §4а. По делото не е установено на Д. П. да е било надлежно учредено право на ползуване,което при визираните в ЗСПЗЗ предпоставки да се е трансформирало в право на собственост и освен това в имота към 01.03.1991г. постройката е представлявала дървена барака,няма данни мястото да е заплатено,а също и имотът отстои на по-малко от 30км от населеното място и на по-малко от 10 км от крайбрежната ивица,което ограничава възможността за придобиване правото на собственост по арг. от §4б ПЗР ЗСПЗЗ.
Поддържаната от касаторите теза,че въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в хипотеза на спор между лице,позоваващо се на решение за реституция по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ срещу бивш ползувател с трансформирано в собственост право на собственост върху имота по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,което обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване не може да бъде споделена.
На първо място следва да се отбележи,че въпросът за наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск,вкл. и на отрицателен установителен иск многократно е поставян на разглеждане пред съдилищата и не е налице хипотеза,която да е съвършено различна от вече разглежданите. Не е налице нова правна норма,която да сочи на необходимост от ново и различно тълкуване на въпроса за правния интерес от предявяването на установителен иск. Освен това следва да се отбележи,че в хипотези,подобни на разгледаната в настоящия случая в практиката на ВКС трайно се приема,че предявяването на отрицателен установителен иск е допустимо като форма на защита – съществуващата колизия на правата на лицата,на които е признато право на възстановяване на собствеността на основание чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и правата на бившите ползуватели,които са заплатили земята въз основа на влязла в сила заповед по §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ относно наличието на предпоставките за трансформация на правото на ползуване в право на собственост,респ. дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници, съставлява спор за материално право, разрешаването на който следва да се извърши по съдебен ред с предявяване на негаторен иск,решението по който би представлявало основание за изменение на ПНИ. С така установената практика въззивният съд се е съобразил изцяло,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване в твърдения от касаторите смисъл.
Не е налице и произнасяне в противоречие с практиката на ВКС,нито при наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск за принадлежност на правото на собственост. Трайна е практиката на ВКС,че при наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже по категоричен начин, че притежава правото на собственост върху процесното имущество, в какъвто смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение.
Не може да се приеме също така,че този въпрос има такова значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,което да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК – както вече беше отбелязано,налице е трайна практика по приложението на разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./ и не са налице основания за промяна на същата. Поради това настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване,като за пълнота на изложението следва да се отбележи,че сочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд решение не сочат сами по себе си наличие на основание за допускане на касационно обжалване,доколкото не са обвързани с посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос,по който съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,при наличие на противоречива практика на съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №40/2009г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Д. П. П. касационна жалба вх. №22485/01.07.2009г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: