5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 12.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3109 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. К. К. чрез адв.М. К. и адв.С. К. против решение № 2635 от 27.04.18г.по в.гр.дело № 7001/17г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № 79956 от 31.03.17г.по гр.дело № 70662/14г.на Софийски районен съд,ГО, 71 състав, с което е уважен предявения от „Луфтханза Техник София”ООД срещу същата страна главен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.с чл.92 ЗЗД – за заплащане на неустойка по чл.8 ал.2 от сключения между страните трудов договор в размер на 20 000 лв и кумулативно съединения с него иск с правна квалификация чл.221 ал.1 КТ – за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 3048.39 лв, ведно със законните лихви върху главниците.Искането е за отмяна на решението като неправилно, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отхвърлят главните и акцесорните искове, като делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по евентуалните искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,както следва: 1.Прекратява ли се автоматично облигационното правоотношение с изтичане на срока на договора в случай,че при сключване на договора е уговорено изпълнението на задълженията на едната страна да е с по-дълъг срок от срока на договора;2. Следва ли съдът да тълкува изолирано отделните уговорки в договора, без да държи сметка за взаимната им връзка и обусловеност с останалите му клаузи и без да изследва действителната воля на страните; 3.Какъв е фактическият състав на новацията по смисъла на чл.107 ЗЗД; 4.Валиден ли е договорът за квалификация, без да има уговорена професия или специалност,по която работникът или служителят ще се обучава; 5.Дължи ли сe обезщетение от служителя за неизпълнение на задължението да работи при работодателя, в случай,че не е придобил реална квалификация /съобразно приложимите авиационни норми и стандарти/,както и в случай, че придобитите в резултат на обучението знания и умения са приложими единствено за нуждите на работодателя; 6.Длъжен ли е съдът служебно да следи за валидността на клаузата за неустойка с оглед съответствието й с добрите нрави; 7.Прекомерна ли е уговорената в тежест на служителя неустойка,в случай,че последната надвишава максималния размер на всички възможни вреди на работодателя с поне 4 нетни възнаграждения на служителя към момента на уговарянето; 8. Допустимо ли е въззивната инстанция да преценява характера на клаузи от договор като новационно съглашение по смисъла на чл.107 ЗЗД, без никоя от страните да е въвела твърдение,довод или възражение в този смисъл в съответния процесуален срок; 9. Длъжен ли е въззивният съд да обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон по спора,като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и като укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства в случай, че приеме различна от първата инстанция правна квалификация на предявения иск.
Ответникът по жалбата „Луфтханза Техник София”ООД чрез адв.Е. Д. от САК моли да не се допуска въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 8.02.11г.страните са сключили договор за квалификация, по силата на който „Луфханза Техник София”ООД се е задължил да организира и проведе курс за авиомеханици, а А. К., в качеството на обучавано лице, се е задължил да участва и завърши обучението в предвидения за това срок от 38 седмици,считано от 1.04.11г.В чл.5 т.7 вр.т.9 от договора обучаемият се е задължил след приключване на обучението да започне работа при работодателя, където да работи за срок от 5.5 години, като е поел задължение при отказ от уговореното да възстанови сумите по договора за квалификация, както и да заплати обезщетение в размер на 10 000 лв. В т.6 от договора е предвидено, че същият се прекратява с изтичане на 38-седмичният срок за обучение, считано от 1.04.11г.,т.е.обхваща периода до 23.12.11г.В изпълнение на поетото по договора за квалификация задължение, на 21.12.11г.е сключен трудов договор, по силата на който А. К. заема длъжността ”авиомеханик” при работодателя „Луфтфанза Техник София”ЕООД, считано от 1.01.12г. В чл.8 ал.1 от трудовия договор служителят се е задължил да работи при работодателя с оглед придобитата квалификация за срок от 5.5 години, считано от 1.01.12г.,а съобразно чл.8 ал.2 при неизпълнение на това задължение, се е задължил да заплати на работодателя обезщетение в размер на 30 000 лв в срок от 14 дни след поканата. В чл.8 ал.3 от същия договор е предвидено, че ал.2 има действие във всички случаи при неспазване на ал.1, включително и при дисциплинарно уволнение.Установено е,че на 1.01.12г. А. К. е постъпил на работа при „Луфтханза Техник София”ЕООД на длъжността „авиомеханик”, както и че е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение до дисциплинарното му уволнение, наложено със заповед № 20 от 11.07.12г., връчена му на същата дата.С влязло в сила на 15.05.2014г. решение № ІІ-119 -229 от 3.12.12г. по гр.дело № 37046/12г.на СРС, 119 състав уволнението на К. е признато за законосъобразно, а предявеният от него иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е отхвърлен.Установено е още, че в трудовия договор страните са уговорили тримесечен срок на предизвестие за прекратяването му,както и че дължимото за срока на предизвестието обезщетение е в размер на 3101.07лв.
При тези данни по делото въззивният съд е приел, че отношенията между страните по сключеният на 8.02.11г.договор за квалификация, регламентиран в чл.235 вр.с чл.234 КТ, се уреждат от гражданското законодателство, а не по трудовото.Изложени са съображения,че действието на сключения между страните договор за квалификация се е прекратило с изтичането на срока, но задължението на обучаемия по чл.7 т.7, и т.9 от същия се е подновило със задължението по чл.8 ал.1,ал. 2 и ал.3 от трудовия договор,т.е.налице е хипотезата на обективна новация по чл.107 ЗЗД. Предоговорена е дължимата от страна на обучаемия престация в случай на неизпълнение на поетото задължение, тъй като вместо направените от него разходи по обучението и обезщетение при неизпълнението, страните са предвидили заплащане на общата сума от 30 000 лв, представляваща неустойка по чл.92 ЗЗД.Прието е, че общият размер на дължимите от ответника по договора за квалификация суми в случай на неизпълнение е 26 343.41 лв, което се доближава да размера на уговорената в чл.8 ал.2 от трудовия договор неустойка.Според съда е налице частична недействителност на клаузата за срока на договора, който не може да бъде по-дълъг от предвидения в императивната норма на чл.235 вр.чл.234 ал.3 т.1 КТ, съответно е прието, че задължението за работа е за срок от пет години.
Направен е извод, че в случая е налице неизпълнение на поетото задължение по договора за квалификация, новиран с постигнатото на 21.12.11г.съглашение, тъй като ответникът е работил при работодателя в продължение на седем месеца, а не пет години.Тъй като причината за това е налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, което е изрично предвидено в чл.8 ал.2 от трудовия договор, то като неизправна страна А. К. дължи на ищеца неустойка в размер на 30 000 лв. Съдът не е уважил направеното възражение за прекомерност предвид обстоятелството, че предявената искова претенция е за част от тази сума – за 20 000 лв. По изложените съображения е уважил предявеният иск на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.92 ЗЗД за сумата от 20 000 лв, както и искът по чл.221 ал.2 КТ за сумата 3048.39 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по поставените от касатора въпроси относно приложението на чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗЗД,а именно: Длъжен ли е съдът служебно да следи за валидността на клаузата за неустойка с оглед съответствието й с добрите нрави и прекомерна ли е уговорената в тежест на служителя неустойка в случай,че последната надвишава максималния размер на всички възможни вреди на работодателя с поне 4 нетни възнаграждения на служителя към момента на уговарянето,поради противоречие с практиката на ВКС,обективирана в решение № 216 от 20.02.18г.по т.д.№ 861/17г.на ВКС,ТК,І т.о.,постановена по реда на чл.290 ГПК.
Останалите въпроси са обусловени от разрешаването на посочените по –горе и касаят преценката по същество на спора.
Въззивното решение в частта,с която е уважен искът по чл.221 ал.1 КТ за сумата 3048.39 лв, не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.В тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2635 от 27.04.18г. по гр.дело № 7001/17г.на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора А. К. да внесе държавна такса в размер на 600 лв по сметка на ВКС и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. К. К. против решение № 2635 от 27.04.18г.по в.гр.дело № 7001/17г.на Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено решение № 79956 от 31.03.17г.по гр.дело № 70662/14г.на Софийски районен съд,ГО, 71 състав за уважаване на иска с правна квалификация чл.221 ал.1 КТ – за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 3048.39 лв .
В частта,с която касационната жалба е оставена без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.