2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 13.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1101/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р. П. Н. от [населено място] против определение №876/28.12.2012 г. по ч.гр.д.№803/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба от 27.12.2012 г. на Р. П. Н. срещу определение от 13.11.2012 г. по гр.д.№769/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 20.4.2010 г. по гр.д.№50/2012 г. по описа на окръжен съд – Бургас.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, ІV г.о., е приел, че определението от 13.11.2012 г. по гр.д.№769/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 20.4.2010 г. по гр.д.№50/2012 г. по описа на окръжен съд – Бургас, следва да се остави без разглеждане.
В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като недопускането на касационно обжалване прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Моли се за отмяна на обжалваното определение в посочената част.
Ответникът по частната жалба В. В. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба, взе предвид изложеното в отговора на ответника в настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, ІV г.о., е правилно. Определенията по чл.288 ГПК представляват нова категория съдебни актове, за които няма предвиден ред за контрол, тъй като въпреки характера на правораздавателен акт на ВКС те са свързани с дейността по селекция, а не с дейността по осъществяване на контролни функции на третата инстанция за законосъобразност по отношение на въззивното решение. Поради това е без значение дали с това определение не се допуска обжалване, чиято последица е влизане в сила на въззивното решение, или това,у с което се допуска касационно обжалване, т.е. определението по селекция и определение по движение на делото, с което се дава възможност за проявление и на деволутивния ефект на касационната жалба. Поради това определенията по чл.288 ГПК не подлежат на последващ съдебен контрол.
Поради това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №876/28.12.2012 г. по ч.гр.д.№803/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: