О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
С. 13.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3665 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. И. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № VІ-104 от 15.06.2017г. по в.гр.д. № 1636 по описа за 2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 126 от 26.07.2016г. по гр.д. № 242/2016г. на Районен съд Поморие като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски.
Становището на ответната страна, изразено в подадения отговор, е за недопустимост поради липса на посочените в изложението касационни основания по чл.280 ал.1 ГПК и за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 980лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна помощ и съдействие № 41867 от 8.08.2017г. и преводно нареждане за плащане от 14.08.2017г., в което изрично е посочено претендираната сума и договорът, въз основа на който е извършено плащането.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът формулира множество въпроси, които поставя на всички основания по чл.280 ал.1 – т.1, 2 и 3 ГПК:
1.1 Процесуално нарушение на въззивния съд ли е, че при постановяване на решението не е обсъдил наведени по делото твърдения за нарушаване на императивна материалноправна норма, каквато в случая е за компетентността за приемане на структурата и щатното разписание в предприятието на ответника? 1.2. Длъжен ли е въззивният съд, след като по делото е налице наведено твърдение, да се произнесе служебно за нарушение на императивна правна норма, дори и такова оплакване да не е въведено във въззивната жалба?, 1.3. Допустимо и редовно въдено ли е в предмета на делото, ищецът да въведе нов довод за оспорване на уволнението като незаконно, в срока за пояснение и допълнение на исковата молба, по реда на чл.145 ал.2 ГПК?, 1.4. Длъжен ли е въззивният съд да направи свой собствен анализ на фактите, събраните доказателства по делото и на твърденията и доводите на страните, както и да изложи собствени мотиви за това и ако не го стори, това процесуално нарушение ли е?,
2.1. При изрично определена компетентност на Общинския съвет да утвърждава структурата и щата на предприятие, нарушение ли е, ако това се направи от кмета на общината или управителя на предприятието, когато такива правомощия не са им делегирани?, 2.2. Нарушение ли е утвърждаването на нова длъжностна характеристика от страна на управителя, чрез която в действителност се създава нова длъжност, след като това е в правомощията на Общинския съвет?, 2.3. Надлежно утвърдено ли се явява щатно разписание от кмета на общината, което е в противоречие с решението на Общинския съвет, в чийто единствено правомощие е организирането и щатната численост на предприятието?,
3.1. Съставлява ли съкращаване в щата хипотезата, при която щатна бройка се запазва, но към вменените трудови функции се предават и други?, 3.2. Отпада ли трудова функция като права и задължения в хипотезата на съкращаване в щата, след като те се преразпределят между други длъжности, включително и новосъздадена?
4. Законосъобразно ли е извършено уволнение, след като към трудовата функция се придават и други права и задължения, за които се поставят нови изисквания за заемането на длъжността, това се изтъква като мотив за извършеното уволнение, но основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение, е посоченото съкращаване в щата?
5. Задължително ли е извършването на подбор и законосъобразно ли е уволнението, ако такъв не е извършен, измежду работниците, които са заемали две длъжности преди организационно- щатните промени, когато трудовите функции на една от двете стари съществуващи длъжности се разпределят между длъжностите, заемани от тези двама работници?,
6.1. Законосъобразно ли е извършено уволнение, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата, когато работодателят изобщо не е връчил предизвестие и следва ли работодателят задължително да връчи такова, независимо че не желае спазването му?, 6.2. Връчването на заповед за уволнение в хипотеза на прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, замества ли връчването на предизвестие или липсата на такова прави уволнението незаконно?, 6.3. За да бъде законно уволнението, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, следва ли работодателят задължително да връчи предизвестие, а след това да изяви волята си дали желае неговото спазване или не?, 6.4. При уволнение, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, към кой момент се преценяват основанията за законосъобразност на извършеното уволнение?, 6.5. Плащането на обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, освобождава ли работодателя от задължение за отправяне на предизвестие, извън хипотезата на чл.330 КТ? и
7. Следва ли въззивният съд да допусне, при направено пред него искане, назначаване на експертиза относно твърдяно във въззивната жалба нарушение и ако не го стори, следва ли да изложи мотиви защо приема това искане за неоснователно и защо приема, че не са необходими специални знания?
Позовава се на следните решения на ВКС: № 498 от 13.01.2012г. по гр.д.№ 1561/2010г., № 34 от 16.02.2015г. по гр.д.№ 5826/2014г. на ІV гр.о., № 260 от 30.10.2013г. по гр.д.№ 1286/2012г.на ІV гр.о., № 123 от 30.05.2011г. по гр.д.№ 890/2010г.на ІІІ гр.о., № 380 от 2.06.2009г. по гр.д.№ 758/2009г.на ІІІ гр.о., № 232 от 20.03.2009г. по гр.д.№ 2716/2008г.на ІV гр.о., № 404 от 6.01.2014г. по гр.д.№ 1968/2013г., № 491 от 3.01.2013г. по гр.д. № 1451/2011г.на ІV гр.о., № 163 от 10.06.2014г. по гр.д.№ 230/2014г., № 153 от 1.08.2011г. по гр.д.№ 39/2011г. на ІІ г.о., ТР № 3/16.01.2012г., ТР №1/2009г., ТР № 1/2013г., както и на решения на РС и ОС, които обаче не могат да бъдат съобразени поради липса на отбелязване за влизане в сила /вж. т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В. съд е счел за законосъобразно уволнението на ищцата, която фактически е заемала длъжността „Т. и ЧР”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата, приемайки за установено следното: При реорганизацията на структурата на ответното предприятие през 2016г. заеманата от ищцата длъжност не е била премахната изцяло, а е трансформирана в „Т., ЧР и касиер” /премахната е длъжността „касиер-домакин” и е създадена длъжност „счетоводител-касиер”/.За длъжността „Т., ЧР и касиер” са прибавени нови трудови задължения, които са съществено нови по своите характеристики и функции, например тези по т.11 –да администрира и съдейства за осъществяване на атестационните процедури и тези по т.15 до т.30. За трансформираната длъжност са предвидени и изцяло нови отговорности като домакин, включително и специфичната отчетническа отговорност. Въведени са и нови изисквания за изискуемото се образование, което е дало допълнително основание на съда да приеме, че извършената трансформация на длъжността „Т., ЧР” в „Т., ЧР и касиер” покрива хипотезата на реално извършено съкращаване в щата. В. съд е приел, че компетентен да одобри промяната в структурата на ответното предприятие е извършилият го Общинския съвет П., че липсата на връчено писмено предизвестие не е основание за незаконосъобразност, както и че е ирелевантно за изхода на спора обстоятелството, че в различни периоди от време, ищцата по съвместителство е изпълнявала аналогични задължения на тези, които понастоящем се вменени на трасформираната длъжност /т.е. че тя е показала, че притежава необходимите умения за изпълнението им/.
Настоящият съдебен състав намира, че по нито един от поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото за повечето от тях, не е налице общото основание за допустимост /поставеният въпрос да е от значение за изхода на спора/, а за всички не са налице специалните основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Съображенията:
Въпросите с посочената по-горе номерация от 1.1. до 2.3. включително – не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. Нито във въззивната жалба, нито по реда на чл.145 ал.2 ГПК, е бил изрично въвеждан довод за допуснато нарушение на императивна норма /като се визира такава относно компетентността за приемане на структурата и щатното разписание в общинско предприятие/, а и в конкретния случай, дори и да беше въведен подобен довод, той би бил несъстоятелен. Своевременно въведеният довод на ищцата е бил за липса на реално осъществено съкращаване в щата поради идентичност на предвидените за изпълнение трудови функции преди и след трансформиране на процесната длъжност. Хипотезата на т.1 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, която касаторът визира е неприложима за ищцата, тъй като настоящият случай не попада сред посочените в т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК, при които въззивният съд е длъжен да приложи служебно материалноправна норма, установена в публичен интерес /Там са визирани случаите, налагащи защита на определени частноправни субекти – например в производства по поставяне под запрещение или за да се гарантира интереса на родени от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно мерките за упражняване на родителски права, личните отношения, издръжката и ползването на семейното жилище/. Противно на твърдяното от касаторката, установената съдебна практика е в смисъл, че именно кметът е компетентен да утвърди щатното разписание на общинско предприятие, чието щатно разписание вече е било изменено от компетентния за това орган – Общински съвет. /В случая от ОС Поморие, с решение от 26.02.2016г. е изменена структурата на ОП „О.” като длъжността „Т. и ЧР” е обединена с длъжността „Домакин” в новата длъжност „Т. и ЧР, домакин”. Освен тази, новосъздадена е и длъжността „Счетоводител касиер”, а е закрита длъжността „Касиер-домакин”. Новото щатно разписание е в сила от 18.03.2016г./ Компетентността на кмета да съкрати щата в изпълнение на решение на Общинския съвет за промени в структурата и числеността на общински дружества е посочена в решения на ІV г.о. с № 812 от 14.05.2010г. по гр.д.№ 3823/08г. на ІV г.о., № 436 от 28.12.2012г. по гр.д.№ 1086/11г., № 34 от 16.02.2015г. по гр.д.№ 5826/14г./ За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ на факти, които не са посочени от ищеца изрично. Още по-малко това може да направи въззивния съд, ако новите факти се посочват за първи път пред него /вж.реш.№ 19 гр.д.№ 4322/2013г. на ІV о./
Въпроси 3.1. и 3.2. за наличието на реално съкращаване в щата не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената /включително и с цитираната от касатра/ практика на ВКС. Съгласно решения с № 498 от 13.01.2012г. по гр.д.№ 1561/2010г., № 34 от 16.02.2015г. по гр.д.№ 5826/2014г. на ІV гр.о., № 19 от 18.02.2014г. по гр.д.№ 4322/2013г. на ІV г.о., № 57 от 2.03.2011г. по гр.д.№ 1416/2010г. на ІІІ гр.о., основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.2 КТ „съкращаване в щата” е налице и в случаите на т.нар. „трансформиране” на длъжности, за което е характерно закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата – на нова длъжност в щатното разписание. Нова, но не като наименование, а като трудова функция, без значение дали са включени изцяло нови функции или са запазени част от досегашните, със добавяне на някои нови. Реално е съкращаването в щата, когато част от трудовите задължения на премахната длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови, различни квалификационни изисквания за заемането й, без значение дали се запазва общата численост на персонала /вж. решение № 13 от 6.04.2017г. по гр.д.№ 2239/2016г. на ІІІ г.о./ Преценката за идентичността на трудовите функции на новата и на старата длъжност, се извършва с оглед естеството на възложената работа. По същество с поставените въпроси 3.1., 3.2. и 4., касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд за наличие на реално съкращаване в щата, като твърди, че предвидените за новата трансформирана длъжност „Т., ЧР и касиер” трудови функции съвпадат с тези за съкратената. Настоящият съдебен състав, обаче, в производството по чл.288 ГПК не е компетентен да извършва проверка за правилност на постановеният въззивен акт. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС поставеният от касатора метериалноправен въпрос не може да изисква проверка за правилност и преценка на ангажираните по делото доказателства. В настоящето производство, касационната инстанция извършва проверка само за основанията за допустимост по чл.280 ГПК, които са различни от тези за правилност по чл.281 ГПК.
Гореизложените съображения, че не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, важат и за поставените от касатора въпроси с номера 5 и 6.1. /„Задължително ли е извършването на подбор и законосъобразно ли е уволнението, ако такъв не е извършен” и „Законосъобразно ли е извършено уволнение, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ при липса на връчено предизвестие?”/. Независимо от това, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в практиката няма спор, че липсата на връчено предизвестие е ирелевантна за законосъобразността на уволнението, а относно подборът следва да се има пред вид, че доколкото подобно възражение не е направено своевременно и не е било предмет на обсъждане нито от първата, нито от въззивната инстанция, няма как да бъде обсъждано за първи път от касационната инстанция. Ирелевантни са и останалите, посочени от касатора въпроси /от 6.1. до 6.5./, доколкото те също не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са свързани с решаващите му мотиви.
Относно последният въпрос /7/, касаещ възможността на въззивния съд да уважи искане за допускане на експертиза, следва да се посочи, че постановеният акт не противоречи на единственото представено от касатора релевантно решение с № 153 от 1.08.2011г. по гр.д.№ 39/2011г. на ІІ г.о., доколкото настоящият случай не попада в нито една от изброените три хипотези, при които въззивната инстанция може да събира доказателства, тъй като в случая въззивният съд е мотивирал отказа си да уважи направеното искане за допускане на експертиза за установяване „налице ли е промяна на основната трудова функция за новата длъжност „Т.,ЧР и домакин”, в сравнение със заеманата длъжност преди уволнението”, като е приел, че с оглед посочената задача, допускането й не е наложително /доколкото въпросът изисква правна преценка, която не е в компетентността на вещо лице, а на съда/.
С оглед изхода от спора, направеното искане за разноски и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна, следва да се присъдени сумата от 980лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, реалното заплащане на което е установено с представен договор за правна помощ и съдействие № 41867 от 8.08.2017г. и преводно нареждане за плащане от 14.08.2017г.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-104 от 15.06.2017г. по в.гр.д. № 1636 по описа за 2016г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на Общинско предприятие „Озеленяване, горско и селско стопанство” [населено място], представлявано от директора К. сумата от 980лв./деветстотин и осемдесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :