4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 17.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 173 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 111979 от 21.Х.2015 г. на Р. Н. Т. София, подадена чрез двамата нейни процесуални представители по пълномощие от САК против определение № 1366 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 10.VІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 4118/2012 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба /вх. № 102052 от 10.Х.2012 г./ срещу определение № 5309/30.VІІ.2012 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-16, по т. д. № 153/2012 г.: за допускане на обезпечение на предявен от малолетната М. К. Т. чрез нейната майка и законен представител М. П. Б., против [фирма] установителен иск с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗТР, както посредством налагането на запор върху вземане на този ЕТ срещу [община] за сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 80 ЗК, за което е бил издаден изп. лист на датата 20.І.2012 г. въз основа на съдебните решения – по т. д. № 169/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик и по съответно по т. д.№ 1101/2011 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, така и чрез спиране на предприетото принудително изпълнение по изп. дело № 152/2012 г. на държавен съдебен изпълнител при РС-Пазарджик при внесена парична гаранция в размер на 3 000 лева.
Поддържайки общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, Р. Н. Т. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдело отхвърлено искането за допускане на обезпечение на предявеният установителен иск с правно основание по чл.п 29, ал. 1 ЗТР.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. Н. Т. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставката по т. 1, както и на тази по т. 3 на чл.280, ал. 1 ГПК, по схващайки последната едностранчиво: като „предл. 2-ро” или само от значение за развитието на правото /не и за точното прилагане на закона/.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК малолетната ответница по касация М. К. Т. действаща чрез своята майка и законен представител М. П. Б. от София писмено е възразила не само по допустимостта на частното касационно обжалване, както и по основателността на оплакването в частната жалба за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, но и по допустимостта на самата частна касационна жалба, претендирайки поради това за оставянето й без разглеждане, а също и за присъждане на възнаграждение на процесуалния й представител по пълномощие от САК – на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на 1000 лева..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на Р. Н. Т. от София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК само в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай обаче, обезпечение на предявен установителен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР не е било допуснато от САС, чието определение напълно погрешно се атакува пред ВКС, а от първостепенния съд.
В заключение, правилно съставът на Софийския апелативен съд е отбелязал във финалната част от диспозитива на атакуваното определение, че то е влязъл в сила съдебен акт и затова въобще не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.
При този изход на делото в настоящето частно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното от процесуалния представител по пълномощие на малолетната ответница по касация искане за това, частната касаторка Р. Н. Т. ще следва – на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на адвокат Д. Д. от САК възнаграждение в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Р. Н. Т. от София срещу определение № 1366 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 10.VІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 4118/2012 г.
О С Ъ Ж Д А Р. Н. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет. ІІІ, ап. № 8 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, ал. 3 ГПК-във вр. ЧЛ. 38, АЛ. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на адвокат Д. Д. от САК, с кантора в [населено място], [улица], ап. № 4, в качеството й на пълномощник на малолетната М. К. Т., действаща чрез своята майка и законен представител М. П. Б. от София, ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ в размер на СУМАТА 1000 лв. (хиляда лева).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2