О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 17.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №2263/16 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. И. С. от [населено място] срещу решение №1531 от 18.07.2016г. по гр.д.1726/16г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът С., чрез пълномощника си – адв. Й. Д., е изложила оплакванията си за неправилност на решението, така квалифицирани и от нея. Посочено е, че съдът като е потвърдил решението на първостепенния съд, досежно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като е разгледал две решения на този съд, отчитайки приликите и разликите във фактическите им обстановки, относно вредите и преценката на състава за тяхното обезщетяване. В заключение, определени като материалноправни са формулирани въпросите:„1/ При определяне на справедлив размер обезщетението за неимуществени вреди съдът длъжен ли е да се съобрази с момента на настъпване на ПТП и социално икономическата обстановка в страната, както и с лимитите на застрахователната полица и съдебната практика и да изложи мотиви в тази насока или е достатъчно декларативно да заяви, че според него това е справедливия размер”.2 „ При определяне на справедливия размер обезщетението за неимуществени вреди съдът длъжен ли е да съобрази с възрастта на увреденото лице?” и 3/ „При определяне на размера на обезщетението, прилага ли се обратно пропорционална скала – с нарастване на възрастта на претендираното лице да се намалява размера на присъденото му обезщетение.” Други доводи не са развити.
Касаторът С. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, общо поставените въпроси,свързани с конкретни обстоятелства и тяхното доказване,както и с хипотези непоставяне за разглеждане пред въззивният съд, а не с неговите решаващи изводи не определян поставените въпроси като релевантни. Но дори и да бъде изведен релевантен въпрос, то налице би било единствено общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Страната не е развила доводи по поддържаното от нея основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирала части от решения на ВКС, свързани с определяне на размера на обезщетението по конкретните дела и определяне на стойностния адекват на претърпяната по конкретния спор вреда, а като извод на така посоченото е поддържано оплакване, че обезщетението на С. било крайно занижено. Не е обоснована връзка между поставените въпроси и сочената практика. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Правилността на изводите на въззивния съд, интерпретирани от страната, не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет.Или оплакването, свързано с неправилност на изводите на съда във връзка със сочените решения не може да обоснове довод за допускане на касационно обжалване. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Освен това доводите, с които е сочено противоречие с тази задължителна практика, както и квалификацията им от касаторите като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които както бе отбелязано са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касаторите общо противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1531 от 18.07.2016г. по гр.д.1726/16г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: