О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 18. 04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2313 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 273 /28.01.2013 г. (на Благоевградски окръжен съд), подадена от Н. С. И. срещу въззивно решение № 413 /21.12.2012 г. по въззивно гражданско дело № 197 /2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 8466 /23.11.2010 г. по гр.д. № 1502 /2010 г. на Благоевградски районен съд и вместо него е постановено друго, с което
са отхвърлени исковете на Н. С. И. срещу Г. К. С. и Р. К. С. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство на 1 /3 ид.ч. от имот пл.н. 298 по к.п. на [населено място] [община] с площ 2 028 кв.м. и за отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК на нотариален акт № 74 /2009 г. в частта, с която Г. К. С. и Роза К. С. са признати за собственици на 2 /3 ид.ч. от този имот;
е отхвърлен като неоснователен искът по чл.33,ал.2 ЗС на Н. С. И. срещу Б. П. З. и Х. П. З., Г. К. С. и Р. К. С., за встъпването на ищеца в правата на купувачите и изкупуване на идеални части от имот пл.н. 298 (описан и по-горе) по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 74 /2009 г. съгласно действително уговорените условия за сумата 1 275.80 лева
Надежда С. И. е осъдена да заплати на ответниците по исковете разноски.
Насрещните страни Г. К. С., Р. К. С., Б. П. З. и Х. П. З., твърдят в отговор на касационната жалба, че тя е недопустима съгласно чл.280,ал.2 ГПК, защото данъчната оценка на целия имот е 3 827.40 лева, а цената на предявения иск за 1 /3 ид.ч. от имота е 1 275.80 лева; че не са налице и другите предпоставки за допускане на касационно обжалване и че касационната жалба е неоснователна.
Настоящият състав намира, че възражението, че съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК: въззивното решение не подлежи на касационно обжалване е основателно по следните съображения :
В случая са предявени и разгледани от двете инстанции по същество обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и чл.33,ал.3 ЗС. Тези искове са за защита на правото на собственост върху идеална част от недвижим имот – нива и са оценяеми.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение по всеки един от исковете се преценява поотделно.
Исковата молба е подадена през 2010 г. и производството пред първата и въззивната инстанции се е развило по ГПК от 2007 г.. Съгласно чл.69,ал.1,т.2 и т.4 ГПК размерът на цената по исковете за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право.
По делото е представено удостоверение за данъчна оценка за поземления земеделски имот (л.13) за сумата 3 827.40 лева. Исковете са предявени за по 1 /3 ид.ч. от имота, съответно цената на всеки от тях е по 1 275.80 лева.
Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, след това остава неизменна в цялото производство. В случая с исковата молба е посочена цена на иска 1 275.80 лева и въпросът не е повдиган от ответниците и от съда (1 с.з. – л.87 и сл.).
Касационната жалба е подадена на 28.01.2013 г. и въззивното решение е постановено при действието на редакцията от 21.12.2010 г. на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от същия ден, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая цената на всеки от исковете е по-ниска от 5 000 лева.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед връщането на касационната жалба искането на жалбоподателя за разноски е неоснователно, а искането на насрещните страни за присъждане на направените разноски за процесуално представителство при отговора на касационната жалба е основателно за сумите по 200 лева за първите двама и 200 лева за вторите двама, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените договори за процесуално представителство.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационната жалба с вх. № 273 /28.01.2013 г. (на Благоевградски окръжен съд), подадена от Н С. И. срещу въззивно решение № 413 /21.12.2012 г. по въззивно гражданско дело № 197 /2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда Н. С. И. да заплати на Г. К. С. и Р. К. С. сумата 200 (двеста) лева разноски за процесуално представителство в производството по чл.288 ГПК.
Осъжда Н. С. И. да заплати на Б. П. З. и Х. П. З. сумата 200 (двеста) лева разноски за процесуално представителство в производството по чл.288 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2