1
2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Атанасова ч. гр.дело № 3801 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от „Електростомана 2004“ АД, чрез адв. Б. С., частна жалба против определение № 1396 от 28. 06. 2018 г. по гр. д. № 763/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 734 от 29. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 763/2018 г. на ПОС в частта за разноските, като „Електростомана 2004“ АД е осъдено да заплати на Община – Карлово сумата 1893, 16 лв. разноски за въззивната инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 78, ал. 3 ГПК, при липса на доказателства за въззивната инстанция да е уговаряно и заплащано адвокатско възнаграждение /такова било уговорено и изплатено само за първоинстанционното производство/. Иска се отмяна на определението
Община – Карлово изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че предвид цялостното потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивната страна ще следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата разноските, направени при разглеждане на делото от окръжния съд. Съответен на доказателствата (договор за правна защита и съдействие № 58804/18. 03. 2015 г., пълномощно от същата дата и извлечение от банкова сметка на Адвокатско дружество „К. и Д.“) e изводът, че за осъществяваното процесуално представителство на Община – Карлово по делото до приключването му във всички инстанции е уговорено и платено на 18. 03. 2015 г. адвокатско възнаграждение в размер на 22800 лв. с ДДС. Като е приел, че посочената сума представлява платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред всички инстанции, включително и за въззивното производство, и претенцията на общината по чл. 78, ал. 3 ГПК е основателна, но не за пълния размер на извършените разходи, а за сумата 1893, 16 лв., предвид основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, окръжният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1396 от 28. 06. 2018 г. по гр. д. № 763/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:00000