О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 103
С о ф и я, 21 октомври 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в з а к р и т о заседание на 20 о к т о м в р и 2008
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Бойка Попова
н.ч. дело № 581/ 2008 година
Производството е по чл. 351, ал.5 НПК, образувано по жалба, подадена от В. А. Ц. и М. А. Ц. от гр. Х..
П. на жалбата е разпореждане по чл.351, ал.4 НПК на съдия от Хасковския окръжен съд, с което е върната подадена от жалбоподателките касационна жалба срещу определение № 120 от 11.07. т.г. по в ч н д № 171/2008 на същия съд.
Разпореждането за връщане на касационна жалба се оспорва с оплаквания за незаконосъобразност.
Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд констатира, че оплакванията са неоснователни, съображенията за което са следните:
На 27.11 2007 г жалбоподателките са внесли в РС – Х. ръкописно изготвено от тях писмено изложение / озаглавено тъжба/ срещу пет лица от същия град, в което изрично е посочено, че се подава към прокурорска преписка № 1593/98 г на РП Х.
Изложението съдържа недоволството на жалбоподателките от дългогодишен гражданско-правен спор с едно от лицата, срещу които е насочено, респект., твърдения за извършени от тези лица престъпления по чл. 286, 308 и 316 НК.
Ето защо с резолюция на съдия от Хасковския районен съд от 30.11.2007 г тъжбата / и приложенията към нея / са препратени по компетентност на Хасковската районна прокуратура.
Това действие е обжалвано от жалбоподателките пред Хасковския окръжен съд по реда на глава ХХІІ НПК.
С определение № 120 от 11.07.2008 г въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба по съображения, че оспорената резолюция не представлява подлежащото на инстанционен контрол разпореждане по чл. чл. 247, ал.2 НПК.
Срещу определението е подадена касационна жалба, която е върната по реда на чл. 351, ал.4 т. 3 НПК и връщането е предмет на настоящето производство.
При тези предпоставки връщането е правилно и следва да се потвърди: Районният съд е администрирал надлежно подаденото от жалбоподателките писмено изложение / тъжба/, първо – защото в нея е посочено, че се подава към прокурорска преписка и второ – защото в съдържанието й са изложени твърдения за извършени престъпления, които не се преследват по реда на частното обвинение. Т.е., за районния съд не са били налице основания за преценката по чл. 247, ал.1 т.2 или ал.2 във връзка с чл. 80 и 81 НПК.
Именно по тези съображения с определението № 120 от 11.07. т.г. въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу резолюцията за препращане на материалите на РП , а по-късно е върнал и подадената срещу определението касационна жалба.
Казано иначе, жалбоподателките неоснователно се оплакват от преграждане пътя на инициирано, според тях, наказателно преследване, при условие, че не са сезирали съда за това по установения от закона ред.
Ето защо и на основание чл. 354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане по чл. 351, ал.4 НПК от 31.07. 2008 година на съдия от ХАСКОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, с което е върната касационната жалба, подадена от МАРИЯ А. ЦЕКОВА и В. А. ЦЕКОВА срещу определение № 120 от 11.2008 година, постановено по в.ч.д. № 171/2008 г на ХАСКОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :