4
Върховен касационен съд на Р. България ТК, ІІ т.о. дело № 630/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр.София, 21.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 630/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу въззивното решение на П. окръжен съд № 140/25.03.2010 год., постановено по в.гр.дело № 1061/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на П. районен съд № 1533/03.09.2009 год. по гр.дело № 4312/2008 год., с което е уважен предявеният от Г. М. А. от[населено място], [община] бряг отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1, пр.3 ГПК и е признато за установено по отношение на ответника-касатор, че ищецът не дължи сумата 3 185,40 лева, представляваща едностранно служебно начислена коригирана стойност за потребена електроенергия през изминал период 01.01.2004 год. – 31.01.2004 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че не е отдадено необходимото значение на съставения констативен протокол послужил като основание за санкционно коригиране на сметката за ползуваната енергия през процесния период.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е поизнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, решавани противоречиво от съдилищата, касаещи предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на ел.енергия за заплащане на корекционни сметки, изготвени по реда на Общите условия на дружеството както и характера на изготвените от него констативни протоколи относно удостоверяването на описаните в тях факти. Приложил е към жалбата си р. по гр.дело № 507/2008 год. на СГС и р. по гр.дело № 26747/2006 год. на СРС, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба Г. М. А. от[населено място], [община] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК. Преценявайки законността на извършената от ответника едностранна корекция на дължимите от ищеца суми за потребена ел.енергия за изминал период съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.154 ГПК, електроразпределителното дружество носи доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките, представляващи основания за допълнително начисляване на процесната сума за процесния период. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително едностранно съставения констативен протокол /послужил като основание за извършената корекция/, който е оспорен от ищеца, съдът е направил извода, че с оглед конкретните данни по делото, ответното дружество не е доказало по категоричен начин спорния факт, че провереният електромер не е отчитал точно потребената ел.енергия през процесния период, което налага коригиране със задна дата на количеството и цената й. В тази връзка е направен решаващият извод, че коригираната сума – предмет на предявения установителен иск без основание е записана като задължение на потребителя.
По отношение на поставения материалноправен въпрос, касаещ най-общо предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на ел.енергия за заплащане на корекционни сметки по реда на ОУ на дружеството не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Неправилно е позоваването на противоречива съдебна практика на съдилищата по този въпрос, тъй като липсват данни, че представените към касационната жалба две съдебни решения са влезли в законна сила. Цитираната разпоредба на ГПК има предвид практиката на съдилищата произнесли се по различен начин с влезли в сила решения по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Този извод следва категорично от нормата на чл.291 ГПК, уреждаща правомощия на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика.
По поставения процесуален въпрос относно характера и доказателствената сила на съставения от ответника констативен протокол както и по отношение разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, касаторът също не е представил доказателства за противоречива съдебна практика, тъй като както вече беше посочено липсват данни, че представените две съдебни решения са влезли в сила. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че частните свидетелствуващи документи /какъвто безспорно е едностранно съставения от ответника констативен протокол/ не се ползуват с материална доказателствена сила, освен ако издателят им удостоверява не изгодни за себе си факти. В тази връзка доказването на твърдяните факти, изложени в него, е изцяло в тежест на съставителя, който може да стори това с допустимите по ГПК доказателствени средства. Ответникът по предявеният отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест да установи възникването на спорното право и твърдяните от него факти и обстоятелства. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, в резултат на което е направил извода за основателност на предявения установителен иск. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд № 140/25.03.2010 год., постановено по в.гр.дело № 1061/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: