1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
С., 23.02. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдията Емилия Василева ч. т. д. № 139 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез П. В. А., Д. А. Г. и А. Иванова К. срещу определение № 752 от 27.10.2014г. по ч. т. д. № 2954/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от П. В. А., Д. А. Г. и А. Иванова К. в качеството им на управители на [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 1270 от 25.06.2014г. по в. т. д. № 614/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че решаването на споровете по т. дело № 416/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 18 състав /по иск, предявен от [фирма] срещу [фирма] с правно основание 74 ТЗ за отмяна на решенията от 28.04.2014г., обективирани в протокол № ТЗ-24/28.04.2014г. на Министъра на регионалното развитие на Република България/ и т. дело № 671/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 12 състав /по иск, предявен от [фирма] срещу [фирма] с правно основание 71 ТЗ за признаване за установено, че ищецът притежава 11 846 дяла с номинална стойност от 10 лв. от капитала на [фирма], и за осъждане на ответника да заяви за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на определени обстоятелства/ има преюдициално значение за настоящото дело, поради което производството следва да бъде спряно до решаването на двете дела с влезли в сила решения.
В частната жалба частният жалбоподател излага хронология на факти от обявяване на конкурса за продажба на 80% от дяловете на капитала на [фирма], впоследствие продажба на останалите 20% от дяловете, увеличаване на капитала на [фирма] от 37 540 лв. на 156 000 лв., изходът на споровете по т. дело № 866/2002г. на Пловдивски окръжен съд, ТО, ХІХ състав, адм. дело № 9317/2001г. на ВАС, петчленен състав, т. дело № 50/2005г. на Пловдивски окръжен съд, т. дело № 533/2010г. на Пловдивски окръжен съд, т. дело № 61/2012г. на Пловдивски апелативен съд, 3 търг. състав и т. дело № 752/2012г. на ВКС. Релевира доводи, че вписването на обстоятелствата в Търговския регистър има декларативно действие за третите лица, докато за търговеца /в случая О./, неговите органи и съдружници обстоятелството възниква с осъществяване на материалния фактически състав, в случая относно увеличаването на капитала на О. – през 2002г. Частният жалбоподател се позовава на практика на ВКС, съгласно която вписването на обстоятелствата по чл. 140, ал. 4 ТЗ има конститутивно действие само по отношение на третите лица, докато във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците решенията на ОС във връзка с обстоятелствата, подлежащи на вписване по чл. 140, ал. 4 ТЗ имат незабавно действие. Поддържа, че след отмяната на приватизацията [фирма] и Държавата са съдружници в [фирма] и поради това, че Министърът на регионалното развитие на Република България на 28.04.2014г. е разгледал въпроси от компетентността на Общото събрание на съдружниците на дружеството и е взел решение от 28.04.2014г. с протокол № 13-24 от същата дата за освобождаване на П. В. А., Д. А. Г. и А. Иванова К. като управители на дружеството, избор на нов управител А. В. Н. и приемане на учредителен акт на [фирма], които обстоятелства са вписани на 15.05.2014г., [фирма] е предявило искове по чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ, по които са образувани съответно т. дело № 416/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 18 състав и т. дело № 671/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 12 състав.
Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и делото да бъде върнато на Пловдивски апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба срещу решението на Пловдивски окръжен съд.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, с оглед обстоятелството, че исковата молба, въззивната жалба и частната жалба са подадени от П. В. А., Д. А. Г. и А. Иванова К. в качеството им на управители на [фирма], [населено място], в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и провери данните по делото, приема следното:
С определение № 752 от 27.10.2014г. по ч. т. д. № 2954/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение е оставена без разглеждане подадената от П. В. А., Д. А. Г. и А. Иванова К. в качеството им на управители на [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 1270 от 25.06.2014г. по в. т. дело № 614/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е прекратено производството по в. т. дело № 614/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
За да остави без разглеждане частната жалба, съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена от нелигитимирана страна. Изложил е съображения, че до 15.05.2014г. частният жалбоподатгел „П.” е бил дружество с ограничена отговорност /О./ с управители П. В. А., Д. А. Г. и А. Иванова К., а към момента на подаване на молбата за оттегляне на въззивната жалба по чл. 264, ал. 1 ГПК /23.06.2014./, към момента на подаване на частната жалба срещу определението за прекратяване на въззивното производство /23.07.2014г./, включително до постановяване на определението от ВКС /27.10.2014г./ е еднолично дружество с ограничена отговорност /Е./ с управител А. Н..
Обжалваното определението е правилно.
За да бъде допустима частната жалба, е необходимо да е подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва, а когато частният жалбоподател е юридическо лице – да е подадена от съответното лице, имащо представителна власт или пълномощник. Съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Представителството при О. се осъществява от управител или управители, вписан/и в търговския регистър /чл. 141, ал. 2 и 3 ТЗ/, а при еднолично О. – от едноличния собственик на капитала или определен от него управител /чл. 147, ал. 1 ТЗ/. Към момента на подаване на жалбата на [фирма] срещу отказ № 20140307123654/10.03.2014г. на Агенция по вписванията, въззивната жалба срещу решение № 125/01.04.2014г. на Пловдивски окръжен съд /22.04.2014г./ и до 15.05.2014г. представители на жалбоподателя са били управителите П. В. А., Д. А. Г. и А. Иванова К., а от 15.05.2014г. в Търговския регистър по партидата на дружеството е вписан като управител А. В. Н.. Частната жалба срещу определението на въззивния съд за прекратяване на въззивното производство е подадена на 23.07.2014г. от [фирма] чрез П. В. А., Д. А. Г. и А. Иванова К. като управители. Към този момент посочените лица не са имали качеството на управители на дружеството, а управителят А. В. Н. не е потвърдил извършените от тях действия и изрично се е противопоставил на подадената частна жалба.
Искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователно. Спирането на производството по делото е изключение, поради което предвидените в чл. 229, ал. 1 ГПК основания са стриктни и изчерпателни. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид обусловеност, основаваща се на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Посочените от частния жалбоподател две дела – т. дело № 416/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 18 състав /по иск, предявен от [фирма] срещу [фирма] с правно основание 74 ТЗ за отмяна на решенията от 28.04.2014г., обективирани в протокол № ТЗ-24/28.04.2014г. на Министъра на регионалното развитие на Република България/ и т. дело № 671/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 12 състав /по иск, предявен от [фирма] срещу [фирма] с правно основание 71 ТЗ за признаване за установено, че ищецът притежава 11 846 дяла с номинална стойност от 10 лв. от капитала на [фирма], и за осъждане на ответника да заяви за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на определени обстоятелства/, нямат преюдициално значение за настоящото дело. Отмяната на решенията за освобождаване на П. В. А., Д. А. Г. и А. Иванова К. като управители на дружеството, избор на нов управител А. В. Н. и приемането на учредителен акт на [фирма], които обстоятелства са вписани в търговския регистър на 15.05.2014г., ще има действие за в бъдеще. Дали ищецът притежава 11 846 дяла с номинална стойност от 10 лв. от капитала на [фирма] е без значение за преценката кое лице има представителна власт спрямо частния жалбоподател. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки за спиране на настоящото производство до решаването на двете дела с влезли в сила съдебни решения.
Обжалваното определение на ВКС е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 752 от 27.10.2014г., постановено по ч. т. д. № 2954/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.