3
определение по гр.д.№ 4142 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4142 от 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. А. срещу решение № 830 от 27.06.2017 г. по в.гр.д.№ 395 от 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII граждански състав, с което е отменено частично решение № 398 от 22.12.2016 г. по гр.д.№ 9676 от 2016 г. на Пловдивския районен съд, VI граждански състав, като вместо него е постановено решение за допускане на делба на апартамент № 2/18, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] , вх.Д, ет.1, сграда № 5 между Н. В. С. и М. Т. А. при следните квоти: 573/914 ид.ч. за Н. С. и 341/914 ид.ч. за М. А..
В жалбата се поддържа, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена практика на ВКС /решение № 313 от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 62 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 755 от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 27 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №1058 от 17.10.2008 г. по гр.д.№ 4588 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о. , решение № 843 от 21.07.2011 г. по гр.д.№ 315 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните въпроси:
1. При наличие на утвърдено от съда споразумение по чл.51, ал.1 СК, в което е посочено, че придобит по време на брака имот остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, може ли в последващ исков процес да се установява наличие на частична трансформация ?
2. Дали оборването на презумпцията по чл.21 СК следва да се извърши при пълно и главно доказване, че вложените средства в закупения по време на брака имот са с извънбрачен произход ?
В писмен отговор от 25.09.2017 г. ответникът по касационната жалба Н. В. С. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за допускане на делбата на процесния апартамент- бивша СИО между ищеца Н. В. С. и ответницата М. Т. А. при квоти 573/914 ид. ч. за Н. С. и 341/914 ид.ч. за М. А., въззивният съд е приел, че е налице частична трансформация на лични средства на Н. С. в придобиването на апартамента в размер на 232/914 ид.ч. /съответстващи на получена по договор за дарение от 06.01.1995 г. и вложена в закупуването на апартамента сума/. Съдът е приел, че е допустимо в това производство по делба ищецът да се позовава и да установява частична трансформация по чл.23, ал.2 СК, въпреки че при прекратяването на брака между страните е било сключено споразумение по чл.51, ал.1 СК, че делбеният апартамент остава в обикновена съсобственост между бившите съпрузи.
Предвид тези мотиви на съда първият поставен от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос /при наличие на утвърдено от съда споразумение по чл.51, ал.1 СК, в което е посочено, че придобит по време на брака имот остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, може ли в последващ исков процес да се установява наличие на частична трансформация/ е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: такъв който е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение.
По този въпрос обаче има противоречива практика на ВКС и висящо тълкувателно дело № 3 от 2015 г. на ОСГК на ВКС. Поради това настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на решение по това тълкувателно дело.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 4142 от 2017 г. на ВКС, ГК, първо отделение до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.