2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 103
София, 24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 304/2012 година
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 281 от 08.12.2011 г., постановено по гр. дело № 349/2011 г. на Ловешки окръжен съд. С това решение въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение на Троянския районен съд № 96, т.1 от 18.04.2011 г. по гр. дело № 1525/2010 г., отхвърлил предявените от касатора срещу С. М. Бънджева обективно съединени искове по чл.422 ГПК за вземания, произтичащи от сключен между страните договор за финансов лизинг за разликата над 5 712.68 лв. до пълния им претендиран размер от 17 231.01 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. М. Бънджева чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на направените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението й, обн. в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за гражданските дела и до 10 000 лева – за търговските дела.
Видно от данните по делото, предмет на спора са обективно съединени искове за вземания, произтичащи от неизпълнен сключен между страните договор за лизинг: за сумата 5 412.15 лв. като равностойност на 10 бр. лизингови вноски, 165.00 лв. – наказателни лихви; 2 044.32 лв. заплатени за сметка на ответницата застрахователни премии; 887.32 лв. – такси и местен данък; 1 320 лв. разходи по издирване на автомобила и 7 402.16 лв. обезщетение за претърпени вреди. Тъй като се касае за търговско дело по смисъла на чл.1, ал.1, т.15 ТЗ и цената на всеки един от обективно съединените искове е под 10 000 лева, постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 281 от 08.12.2011 г. по гр. дело № 349/2011 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: