ОПРЕДЕЛЕНИE
№ 103
София, 28.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , трето Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 419/2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на ОУ „Кочо Ч. ; , гр. П. против решение №25/08.01.2009 год. , постановено по гр.д. № 2768/2008год. на Пловдивски окръжен съд VI гр. с-в, с което след като е отменено решението от 02.07.2008 год. по гр.д. №4115/2007 на Районен съд гр. П., ОУ „Кочо Ч. ;, гр. П. е осъдено да заплати на М. П. Т. от гр. П. сумата 2 880 лв., представляваща обезщетение по чл.344,ал.1,т. З КТ за периода от 13.11.2007 год. до 13.05.2008 год., през който е останала без работа поради незаконно уволнение , както и 50 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
При извършената проверка, Върховният касационен съд, състав на III г.о намира следното:
Съгласно чл. 284,ал.3,т.4 ГПК във вр. чл.84 ГПК жалбоподателят е следвало да приложи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по допускане на касационната жалба съгл. чл. 18,ал.1,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Доколкото това не е сторено касационната жалба се явява нередовна.чилищата, независимо от това дали са на централно/ държавно/ или общинско подчинение и издръжка , не са освободени от заплащане на държавни такси, освен в случаите по чл. 84,т.1 и 3 ГПК в редакцията след решение №3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ. Първоначалната редакция на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда , че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса , освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост. С изменението внесено със ЗИДГПК / Д.в. бр.50/2008 год. /, изключението / „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост/ е заличено и то с обратно сила , считано от 01.03.2008 год. съгл. пар.61 ПЗР на ЗИДГПК. С решение № 3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ , постановено по к.д. № 3/2008 год., разпоредбата на пар.1 ЗИДГПК, с която е внесено посоченото изменение, е обявена за противоконституционна. При това положение, разпоредбата на чл. 84,т.1 ГПК действа в първоначалната и редакция. Последното налага при извършване на преценка дали се дължи държавна такса, когато иска е предявен от държавно учреждение или от общинско учреждение/ чл.84,т. З/, да се изхожда от характера на спорното право, чиято защита се търси. В случая спорното право няма публичен характер и касаторът ОУ „Кочо Ч. ;, гр. П.дължи държавна такса.
Доколкото за редовността на жалбата съгл. чл.285 ГПК следи въззивната инстанция, производството следва да се прекрати и делото върне на Пловдивския окръжен съд за отстраняване на визираната нередовност като на жалбоподателя бъдат дадени указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС за допускане на касационно обжалване .
При неизпълнение на указанията, проверяващия редовността на жалбата въззивен съд, ще следва да изпълни правомощията си по чл.286,ал.1,т.2 от ГПК и да върне нередовната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 419/2009 год. на ВКС, трето гражданско отделение и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пловдивски окръжен съд за
отстраняване на визираната нередовност на касационната жалба на ОУ „Кочо Ч. ;, гр. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: